Американските музиканти забиха импровизирано на Малката главна в най-големия пек

Паулина Александрова

До вчера в града под тепетата цареше такова спокойствие, че чак дразнеше. Улиците бяха почти празни, а тишината изпълваше целия Пловдив. Днес обаче Малката главна беше пълна с народ, защото пред халите имаше безплатен концерт на една нетрадиционна група - The Underscore Orkestra. Импровизацията на изпълнителите доведе до безброй учудени  погледи сред минувачите, които недоумяваха защо тези музиканти се кефят толкова на живота в този пек, пеят с цяло гърло въпреки августовската жега, при това не на сцена, а на уличната настилка срещу дюнерджийница. Много просто – те са души, зареждащи се от ритмите. Те са хора, които се радват на малките, но истински неща в живота като музиката и хубавото време. Те не свирят, за да вземат големите мангизи, а за да покажат изкуството и таланта си, да повдигнат не само своя, но и духа на околните. Точно това направиха  и  днес на Малката главна като накараха хората да се усмихнат и потанцуват.

The Underscore Orkestra изпълняват парчета, представляващи смесица от балкански ритми, ромски джаз, суинг, както и малко познатия у нас клезмер – музиката на древния еврейски фолклор със силно застъпени балкански и джазови мотиви. Свирят на много и различни инструменти – саксофон, бас китара, акордеон, кларнет, тромпет, тромбоне, бас, няколко вида китари, тарамбука. Оркестърът се състои от 20-тина човека, по-голямата част от които бяха днес на Малката главна. Те пътуват по целия свят и свирят по концерти, заведения, сватби, а много често просто ги удря вдъхновението и независимо къде са – на улица или на закрито, започват да свирят и танцуват. Повечето от тях са американци.

Такива хора, отдадени изцяло на живота и изкуството са рядкост в България. Може би това е причината пловдивчани да ги гледат с недоумение, но едно е сигурно – те приповдигнаха настроението на минувачите и озвучиха така тихите прекалено спокойни през лятото пловдивски улици. Бандата ще забие в петък вечер в Конюшните на царя.

Изкуство, вино и кулинария под един покрив в новата забележителност в архитектурния резерват

Световното и българското кино се срещат във Филмовите вечери в Бялата къща

Старият град е едно от най-любимите места за посещение на пловдивчани и гостите на града. Малките улички, старите къщи и духът, който се носи там никога не би могъл да омръзне. На всеки ъгъл ни чака нещо ново при всяка една разходка. Нещо ново, като Бялата къща- културният център, който се ражда неотдавна. Арт комплексът е ремонтиран и възстановен изцяло в духа на Българската Възрожденска къща и щом влезеш през високите дървени порти се пренасяш в 19 век. Красивата дърворезба украсява таваните, а близо 100-годишната лоза осигурява дебелата сянка в августовските жеги. Дори вратите и дограмите са автентични- красят дома от самото му построяване. Домакините са се поклонили на наследството с особена почит във всеки един запазен и красиво експониран детайл.
Възможностите на Културния център обхващат организиране и провеждане на концерти, кино вечери, литературно четене, а залите са подходящи за фирмени и частни мероприятия. Изложбената площ вече е приютявала творбите на Радул Шишков, Румен Манолов, Емилия Арабаджиева, Геракси Гераксиев, Веселин Ламбрев, Калина Атанасова и Милена и Кольо Мишеви. Вече няколко концерта на АМТИИ са озвучавали този дом, като всеки един от тях е бил благотворителен, част от каузата за възстановяване на Жълтото училище. В дейността на Центъра важно място заема запознаването с историята, културата и традициите на хората от древността до наши дни,  техните обичаи, празнични чествания, както и кулинарните им умения. В малката изба под самата къща е представено производството на вино от местни сортове лозя, провеждат се дегустации на подбрани гроздови еликсири и традиционни български ястия. Партньорството на Бялата къща с АМТИИ, Националното училище за музикално и танцово изкуство, Националната гимназия за сценични и екранни изкуства и Националната художествена гимназия Цанко Лавренов предоставя широки възможности на младите таланти да изявят себе си като бъдещото поколение артисти на Пловдив.

Още от този месец започват Филмовите вечери в Бялата къща, които ще продължат от 11 август до 12 септември. Програмата е повече от впечатляваща. Всеки ден ще се прожектират световни класики, най-доброто от европейското кино и много български заглавия. Животът в Културния център става все по- разнообразен, а посещенията многобройни. За краткия си живот Бялата къща вече е едно от любимите места за пловдивчани, гидовете и туристите в Пловдив, именно заради съчетанието между разнообразен и богат културен живот, архитектура и възрожденски дух и, разбира се, малката градина, която те изолира от външния свят и позволява просто да се насладиш на тишината с чаша вино в ръка.

С песни, танци и усмивки до уши стартира Двадесетия Международен Фолклорен Фестивал. Традиционните ритми и танци на България, Грузия, Гърция, Китай, Корея, Латвия и Сърбия дефилираха по Главната и я вдигнаха във въздуха. Екзотика от всякъде. Представителите на Корея и Китай показаха на пловдивската публика, че гравитацията за тях не важи, а гейшите с ветрилата си разпалиха сърцата на мъжете. Сърбите дефилираха с красотата на балканските жени, а гърците взривиха публиката със звуците на сиртаки. България се представи с цели три невероятни изпълнения – на ФА «Тракия», ансамбъл «Войводица» и ПФА «Странджа». Формацията от Латвия явно беше решила, че не е достатъчно просто да изтанцуват нещо сами, за това няколко човека от публиката бяха издърпани в трупата. Тaм те получиха урок по традиционни латвийски танци от първо лице. Грузинците обаче бяха черешката на тортата. Дали заради младостта или нахъсания дух, публиката просто се влюби в тях и на всяка една секунда от шоуто им избухваше в бурни аплодисменти.

Прекрасната сграда на Шнитер е запазена в автентичен вид на улица 4 януари, хората обаче не я забелязват

Паулина Александрова

Къщата, от която Алеко Константинов се отправя към смъртта, чака да бъде преоткрита. Тя е там, сгушена между няколко лъскави гигантски кооперации, близо до храм Св. Св. Кирил и Методий, на улица 4 януари. Все още жива, напълно автентична, но в окаяно състояние, сградата по проект на Йозеф Шнитер може да има ново бъдеще, защото със сигурност има какво да ни разкаже и даде. Стига някои й обърне внимание и стига собствениците й се решат на това. Нужна е единствено стриктна реставрация, тъй като поне на пръв поглед градежът е напълно здрав, покривът също. А историите, които се крият под него, са подходящи за дълги и напоителни хроники. Тя е къщата на Иван Личев.

До съвсем скоро в нея е кипял живот. Възрастна дама с отношение към наследството не е пипнала дори дограмата на превъзходната творба на Шнитер. Запазени са и автентичните капаци по прозорците, монтирани преди повече от век. Жената е ценяла красотата и историята на сградата. За нещастие обаче приключва земния си път и оставя постройката на приумиците на времето, на фасадните терористи и собствениците си наследници, които се стараят да я запазят, но не е ясно докога. Само полуизсъхнала лоза показва наченки на живот в постройката. Ежедневно хората минават покрай красивата сграда, но не й обръщат внимание. А само ако знаеха, че това е домът, от който Алеко е поел към смъртта...

Владимир Балчев разказва за последната спирка на Щастливеца преди куршума в общия си труд с Петко Петков Забравеният град. През 1885г. архитект Йозеф Шнитер построява великолепна къща за един от най-видните пловдивчани – Иван Личев, чиято личност е  ангажирана в много посоки.  Той е бил поборник за национално освобождение, дарител, политик, общественик. Освен това Личев бил и голям особняк, ходел с калпак и бил негативно настроен към европейските дрехи. Според него българите получили много свобода наведнъж, а това ще им донесе нещастие.

Колоритният дом на Иван Личев често бил посещаван от бъдещия премиер Петко Каравелов и други видни граждани на Пловдив, а неговият зет Недко Каблешков дори отворил адвокатската си кантора под същия покрив. Като забележителен общественик и юрист, Недко също бил в близки отношения с много известни българи. Една вечер при него на гости се отбил негов колега, но не кой да е, а самият Алеко Константинов.  Каблешков искал да запознае твореца с местна красавица, но Щастливеца отказвал, тъй като имал уговорка да пътува до Пещера заедно с Михаил Такев. Така писателят поема към смъртта. Край село Радилово била устроена засада на Михаил Такев. Куршумът предназначен за него, обаче, застига Алеко  и го пронизва смъртоносно.

След инцидента години наред Недко Каблешков се измъчва, че не е задържал писателя в онзи фатален ден. Ако беше останал в Пловдив, Щастливеца щеше да избегне смъртта, а може би и да имаме още една изпепеляваща любовна история.

Това минало все още е съхранено под покрива на къщата на 4 януари и може да бъде спасено. Къщата на Иван Личев, чака новото си бъдеще. Дано то бъде истинско, красиво, с поклон пред историята и архитектурата. А пловдивчани да спрат да я подминават.