След тържественото откриване на Международния ден на младежта, последва концерт, който се проведе на площад „Стефан Стамболов“. Българските любимци на младежите, Сантра и Кристо, изпяха любимите парчета на тийнеджърите, а те пък от своя страна ги посрещнаха с усмивки и припяваха с тях.

Пред откритата сцена се събраха младежи и не чак до там млади, но всички бяха изкарали телефоните от джобовете и снимаха изпълнителите.  Случайни минувачи също се присъединиха към тълпата, дошла да чуе българските поп изпълнители.

Горещият пловдивски въздух не попречи на любителите на българската музика и те останаха до края на концерта. Някои от по-малките за пръв път виждаха фаворитите си на живо и бяха особено въодушевени от излизането им на сцената. След края на концерта, изпълнителите обещаха да се върнат отново в Пловдив, за да зарадват своите фенове.

След месец в обезлюдяващи се села в Родопите, 

млади хора развиват идеи за връщането на животa там

Резиденция Баба - инициативата, която среща ресурсите на младите хора с тези на традиционната култура и възрастните хора от Родопите, за да могат заедно да намерят нови решения на комплексните проблеми, причиняващи обезлюдяването българските села, завършва първия си етап с 4 отворени събития във всяко едно от селата

Четири седмици след началото на Резиденция Баба  - една инициатива на „Фабрика за идеи“, осемнадесет български младежи, от различни краища на България могат да се похвалят с нови знания и умения, придобити от контакта им с възрастните хора на място, а местните хора - с десетки инициативи на местно ниво, които вляха свежа кръв в общностите във всяко едно от селата: Джурково, Дряново, Манастир и Югово – всички в района на град Лъки. 

В дългосрочен план, целта на взаимодействието между младежите и местните по време на престоя в Родопите е разработването на иновативна идея за продукт или услуга, които да привлекат интерес към селата и да решават негови икономически, социални, екологични или други проблеми.

Кулминация от едномесечния престой в селата са четирите събития в Манастир, Дряново, Югово и Джурково, които младежите организират съвместно с местните жители и канят всички приятели на Родопите да се включат в празненствата, които ще започнат от 13-ти август – в село Югово, ще продължат на 14-ти в село Дрянво и ще завършат на 15-ти август със традиционните събори на село Манастир и село Джурково. 

За месеца, който прекараха в местни домакинства осемнадесетте градски младежи се включиха или инициираха дейности от почистване и обновяване на храмове, кметства, общностни пространства и екопътеки до включване в ежедневните дейности  на домакинствата като готвенето на традиционни родопски манджи, гонене и прибиране на загубени овце, косене, доене, предене на вълна, правене на сирене и ръчен кашкавал,  събиране на билки и много други. 

Младежите се докоснаха и до традиционни, но изчезващи техники като тъкане, плетене на традиционни за региона накити и множество обреди и обичаи. Сред рецептите, които изпробваха и научиха са родопските клинове, ушмар, колаци на сач, тенурки "с масло мазани и със шекер росени" и типичния родоспки качамак.

Междувременно участниците в Резиденция баба събраха и огромно количество истории, песни, легенди и знания за обреди и традиции. Богатият материал ще бъде използван в бъдещата им работа за популяризирането на нематериалната култура в родопските села и всичко онова, което губим като традиционна култура в следствие на тенденцията за обезлюдяване на българското село.

Резиденция Баба не завършва с края на самите резиденции в четирите села, а тепърва започва  процесът по изкристализирането на идеите – продуктите и услугите, които младите хора предлагат за съживяване на селата и възможните малки и иновативни решения на огромния проблем с обезлюдяването им.  

Оттук - нататък изследователската работа на младежите ще започне все повече да се преплита с развитието на идеите им. Те са в постоянен контакт с менторите на проекта  и през есента ще чуем финалните идеи за проекти, привличащи ресурси и нов живот в селата в рамките на Инкубатор за Баба-иновации. Финалните идеи ще бъдат предсатвени в рамките на Форума за социална промяна в източна Европа – Empatheast

За контакт: Велина Цанкова  0877597930

https://www.facebook.com/BabaResidence

http://ideasfactorybg.org/

За „Резиденция Баба”:

„Резиденция Баба“ е иновативният отговор на асоциация „Фабрика за идеи“ на болната тема и нарастващ проблем с обезлюдяването на българските села

С инициативата организаторите от „Фабрика за идеи“ и партньорите им от Общинска фондация „Пловдив 2019“ и Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“ целят да насочат вниманието към проблема с обезлюдяването на българските села. За ,да провокират осъзнаване за ресурсите на българското село и да представят безкрайните възможности за културни и предприемачески инициативи, които могат да се реализират извън големия град, осемнадесет младежи от цялата страна живеят един месец в четири родоспки села, след което развиват идеите си за съживяването им в Инкубатор за социални иновации, за да стигнат до реалзиацията им.

Програма на четирите събития, с които завършва първият етап на Резиденция Баба: 

село Югово -13 август, 9:00 ч.

Събитие – общ поход до част от параклисите, оградили селото, който ще завърши с посещение до църквата „Св.Троица“ (в 12 ч. по план), последван от почерпка с родопски вкусотии, направени от юговци. В следобедната част ще се включи и юговско гайдарче (от Югово, ама сега живее в Лъки) –Димитър.

Програма

9.00 ч. – Среща пред магазина в с. Югово и I част от похода до параклисите

11.00 ч. – Среща пред магазина и II част от похода

12.00 ч. – Край на похода с посещение на църквата „Св. Троица“

13.00 ч. – Отново пред магазина с автентчина музика и разговори с местните хора

село Дряново - 14 август, от 9:00

09:00 – Екопътека „Лисък“

13.00 – Изложба с архивни снимки, изровени от архивите от живота в селото между 30-те и 40-те години.

Младежите канят гостите и приятелите на село Дряново да се включат в поставянето на туристическа маркировка на екопътеката от селото до местността „Лисък“. Гостите ще трябва да са готови да боядисват, учат и да се включат в поставянето на табелата, която означава маршрута, който освен, че открива панорамна гледка към селото и е бил важен за социалния живот на жителите му.

След приключването на дейността по обновяването на екопътеката, младежите канят всички  от 13.00 в сградата на старото училище, където ще открием заедно  изложба с черно-бели фотографии от 30-те и 40-те години на 20-ти век, отразяващи бита на местните, събирана от местните хора и архива на селото  и организирана и реализирана от дряновските участници в „резиденция Баба“. Там гостите ще могат да разгледат и  етнографска изложба, дарение от жените, живеещи в селото, както и да се запознаят с хората от селото в неформална обстановка и сред автентичен фолклор.

В село Манастир и Джурково младежите ще се включат в подготовката за традиционните събори за Голяма Богородица, които ще се състоят на 15.08 село Манастир 15 август

от 11.00ч. 

с. Манастир е най-високото село на Балканите. Основано е през 1890г., когато българи от с. Давидково, тогава все още в турска територия, преминават границата и се установяват в местност, в която намират останки от Манастирище. 

На 15 август 2015 /събота/ в с. Манастир от 11.00 на мемориален комплекс „Света Богородица“ ще се проведе традиционна среща – събор на поколенията манастирци. За доброто настроение на присъстващите ще свирят и пеят прочутите Любомир Петев - солист на БНР и ансамбъл „Българе“ и Стефан Янев - майстор на родопската каба гайда. Курбанът от 4 агнета ще бъде проготвен от местните майстори Йордан Ангелов и Красимир Дичев. 

Резидентите активно участват в подготовката и осъществяването на празника. Те, заедно с децата на селото, ще открият събитието и са подготволи голяма изненада за селото, която обаче можете да разберете само ако присъствате на празника на Успение на Пресвета Богородица.

село Джурково, 15 август , от 15.30

от 15.30 - Оркестър Пампорово и Танцов ансамбъл „Орфеево цвете“

През цялото време: За празника, Резидентите възстановяват традицията за месене на обреден хляб като изчистват местната фурна след години занемаряване, омесят заедно с местен майстор хляба и го раздадат по стара традиция. Хлябът ще бъде омесен със стария квас, запазен в селото след десетилетия забравена традиция. 

Квилингът е сравнително нов у нас и стана по-популярен през последните 5 или 6 години, но пък за сметка на това историята му е голяма. Началото му идва в края на 14 и началото на 15 век, като за негова родина се смята Франция. Първоначално е ползван му като техника за украса във френските манастири, където чрез техниката за работа с хартия са изработвани подвързии и декорации за книги и различни елементи, изобразяващи религиозни мотиви за украса на самите манастири.

През 18-ти век, майсторенето с хартия добило голяма популярност в цяла Европа, но поради нуждата от висококачествена хартия, малка част от населението на континента можело да си позволи такава, затова останал само като занимание на знатните дами. Освен че разнообразявали ежедневието си с него, те изработвали бижута, декорации за домовете си и малки елементи, които носели в портмонетата си, като символ на сръчността им. През следващия век обаче, хартиеното изкуство било отречено като такова и останало в сянка. 

От края на 20-ти век обаче квилингът отново набира популярност по всички континенти. Ползва се за декорации на сватбени картички, мебели, а понякога се съчетава с други техники като рисуване или бродиране. А до какви висоти е достигнало неговото развитие, вижте сами в работата на туркинята Sena Runa, която създава истински шедьоври от цветни лентички.

Николай Атанасов е великолепен художник, който твори в свой собствен стил. Миналата седмица бяхме на гости в неговото ателие и представихме част от биографията му. Както обещахме, идва ред и на интервюто с Николай. Предната публикация за него можете да видите в: Капана.БГ на гости: В ателието на един завърнал се художник

От колко време рисуваш?

Цял живот. Още от 7-годишен и тази година стават 40 години откакто се занимавам с това. От малък знаех, че ще стана художник.

Спомена в предварителния ни разговор, че имаш собствен стил, в който рисуваш. Как го наричаш?

Фрагментална реалност, но името дойде по-късно, когато вече живеех в Щатите. Винаги съм харесвал модерното изкуство, но и старите майстори. Исках да преплета двете неща. Моят стил се базира именно на това и започнах да го правя, но отново нещо ми липсваше. Тогава ми хрумна нещо. В Америка се събирахме и си гледахме на кафе, затова реших да вкарам фигурките от кафето в платната си. Исках да се получи така, че като гледаш картините ми, сякаш гледаш чаша с кафе, т.е. да се разгръща една безкрайна фантазия и постоянно да търсиш нещо ново. Като сън – спомняш си едно, после го забравяш и си спомняш друго.

Картините ти са особено творчески. Чувал ли си други определения за тях?

Определяли са ги и като контролирана лудост. Това много ми хареса.

Какво представляват самите картини?

Те са израз на това, което излиза от мен, но и не само. Понякога имам чувството, че някой друг рисува вместо мен. Имало е случаи, в които вниманието ми до такава степен се задържа върху нещо, че не съм ставал от стола по 15 часа. И след като приключа светът наоколо ми се струваше като най-голямото надрусване, а дори не ползвам наркотици. Но изкуството определено е най-яката дрога.  

Можем ми да кажем, че картините ти в известна степен са абстрактни?

Абстрактна е само основата, но върху абстрактното има щампован реализъм. Но такъв реализъм, който не си виждала, който само сънуваш. Понякога имам усещането, че пиша книги чрез картините си. С тях разказвам истории. 

Всяка картина ли има история?

Някои от тях да, но не всички. Има някои, които не започват с история, а със заглавието. Понякога то остава само работно и в последствие го променям.

Как избираш имената на картините си?

Ами те ми го подсказват, когато се вгледам в тях. Една, например я кръстих „Съновидение“, защото ми прилича на много преплетени сънища. Картините изглеждат като космични снимки на НАСА отдалече, но когато се вгледаш в тях отблизо, започваш да виждаш детайлите.

Какво целиш в работата си?

Да няма случайни петна. Михаил Камберов ни учеше да си представяме, че сме малки мравки, докато рисуваме. Такова внимание да отделим и да обходим всяка една точка от платното с четчицата.

Изглеждаш много позитивен и като артист, и като човек.

Да, бих казал, че съм много позитивен. Даже хората около мен са ми казвали, че винаги съм се опитвал да позитивирам нещата. Дълбоко вярвам, че всеки от нас трябва да има такова отношение към живота. Когато нещо лошо ти се случва, никога не знаеш какво добро се случва за теб в този момент. Повечето неща са уроци в живота ни.

На какво те научи рисуването?

На много неща. Да минавам в паралелните пространства без проблем, особено този начин на рисуване. В Америка ми предложиха да рисувам хипер реализъм, защото се продава много добре, но отказах. Исках сам да покажа какво мога пред самия себе си. Копията, които правих на стари майстори преди години в София също ме научиха. Всяко платно учи на нещо. Искам да подчертая, че съм голям късметлия в живота си, защото учителите ми по рисуване и дизайн ме научиха да мисля, която смятам е най-важното. Работата изисква да седнеш и да помислиш малко.

Каза, че си работил много неща. Имало ли е момент, в който си спирал с рисуването?

Не, абсурд, никога не съм спирал да рисувам. Първите няколко години в Щатите работих в сферата на строителството, но прибирайки се вкъщи, започвах да рисувам и го правех до 2 или 3 часа през нощта. На сутринта ставах и отивах на работа. Имало е дни, в които почти не съм спал, но никога не съм спирал.

Има ли разлика между зрителите и художниците в България и Америка?

Малко се разочаровах от тукашните художници, защото някои от тях комерсиализират изкуството. Преди ги издигаш в култ и си казвах: „Нашите художници са къде-къде по-добри.“, но сега имам усещането, че сме се върнали години назад в развитието си. Разбира се, това не се отнася до всички автори. Смятам изкуството ни за чудесно. Но пък Америка не е страна за художници. Там нещата постоянно опират до пари и сметки. Не е страна за свободомислещи хора, а за бизнесмени.

Коя е най-скъпата картина, която си продал?

Не я продадох лично аз, а галерия в Щатите, но беше на стойност 49 000 долара. В Щатите така и не направих пари. Всичко си отиде по каналите за сметки.

Кога да очакваме готова изложба?

На 2-ри септември ще открия изложба в галерия „Филипополис“, а в Нощта на музеите и галериите ще рисувам там. През ноември пък ще имам изнесен работен процес в „Баския“. Това ще се случва всеки ден по 8 часа, така че хората да могат да видят и станат част от творческия процес.