Изложбата на художника Илиян Колев в Пловдивски Културен Институт включва 17 платна, изпълнени в техники с маслени и акрилни бои върху платно.Авторът се е вдъхновил от теми,които влизат в контекста на исторически синтезирани понятия,свързани с определена символика.Целта е да се предизвикат различни представи у зрителя.Изпълнени със съвременни похвати, в техниката на изграждане на пластичния образ,тези изображения представят често огледални образи между минало и настояще,прицелвайки се в субстанцията на бъдещето.

Илиян Колев е завършил Националната Художествена Гимназия "Илия Петров " в София и Националната Художествена Академия в София,специалност Стенопис, във факултет "Изящни изкуства".Член е на секции Живопис и Стенопис в СБХ.

Участва в изложби в страната и в чужбина,негови творби са притежание на частни колекции във Виена,Париж,Вашингтон,Москва, и Токио.

Изложбата се открива на 10.02./вторник/ от 18.30 ч.

От 06-ти до 14-ти февруари в Пловдив ще се проведе немско-българска творческа среща „От средата към периферията и обратно“. Симпозиумът ще завърши с изложба Рисунка голям формат в галерия “Резонанс“ и в Общински съвет, Пловдив както и в град Шверин – столица на провинция Мекленбург-Долна Померания.

Очевидно се установяват разлики във възприятията при страните, намиращи се в центъра и в периферията на Европа. Това често води до напрегнати ситуации.

Целта на проекта е не само да предизвика инспирации у художниците за техните творби, но и да подпомогне те да станат посредници и посланици за повишаване на разбирателството между страните от центъра и периферията на Европа.

Особено важно в проекта е ежедневната комуникация и творчески дискусии свързани с културата и социалната ситуация на страната домакин.

В рамката на симпозиума са предвидени посещения на Старинен Пловдив и Бачковския манастир. Художниците ще се срещнат с представители на различни общности като еврейска, арменска, турска и ромска, за да се запознаят с разнообразието на пловдивските етноси и мирния им съвместен живот. Авторите ще посетят и лагера за бежанци в град Харманли.

Участници от немската страна са Корнелия Кестнер/ гр. Нойщрелиц, Олаф Хопе/ Община Бойнсдорф, Маркус Барвитцки/ гр. Магдебург, Хенинг Пенске-Чигир/ гр. Шверин, проф. Карл Оперман/ гр. Вернигероде, Райнер Рауш/ гр. Хале. България ще бъде представено от Емилия Арабаджиева, Стоян Лазаров, Иван Чакъров, Николай Томов и Димитър Воденичаров.

Свети Валентин или Трифон Зарезан? Всяка година един и същи спор започва да се води дни преди 14 февруари. За да няма ощетени, независимо от това кой празник ще предпочетете да отбележите, club Bally ще спретне супер парти без куверти и за влюбените и за ценителите на виното. На двойния празник, зад пулта ще застане DJ Guerrero, който ще вдига градуса на настроението и ще превърне празника в един общ. Така че в Деня на виното и любовта всеки е добре дошъл в Бали, за да се порадва на хубава музика и приятни хора, под общия знаменател на купона.

Днес е по-лесно от всякога човек да бъде различен. Макар мнозина да твърдят, че предпочитат да се отличават пред това да са еднакви с другите, в много отношения пак са еднакви, но не го осъзнават. Какво значи да си различен? Да си по-цветен, да можеш да летиш, да имаш слухов дефект, може би? Защо едни различия предизвикват интерес и симпатии, а други - безразличие, в някои случаи и агресия? Тези въпроси са част от философията на филмовата ни селекция, която от лудостта ще премине през песъчинките в Близкия изток, дислексията, площадката на чудесата в Токио, вътрешния свят на една жена, играта на Иронията и...

... Три степени на затъмнение! Визуално впечатляващ, историята на Три степени на затъмнение ще ви отнесе в полето на кинопоезията, за да чуем въздействащата изповед на една жена. Режисьор и сценарист е Тодор Димитров. Освен този, ще представим и още един български филм:

Stereo Love! Представете си свят, в който гласът на един мъж означава всичко... Този филм на Мартин Илиев е нещо много различно в българското късо кино. С участието на Дарин Ангелов, Василена Гецкова и Китодар Тодоров.

 Албумът "Quiet March" - маестро Милчо Левиев представя соло пиано, едно от най-сериозните предизвикателства в джаза. 

Албумът "Nina" - проект на двамата музикални съмишленици Милчо Левиев и Вики Алмазиду, които от над 10 години преосмислят световното музикално наследство на джаза – стандартите – посредством стотици уникални концерти.

Премиерата в Пловдив ще се състои на 12 февруари, мястото – клуб Bee Bop Cafe, началото – 20 часа.

Дисни трилър може да гледате тази вечер от 19:00 часа в Камерна зала на Драматичния театър. 

„Дисни трилър” е настръхваща смес от черна комедия и хорър, каквато българският театър не е показвал.
Брат и сестра живеят зазидани в луксозните си страхове.
Вярват, че са последните оцелели на земята.
Искат спомените им да ги предпазят от ОНОВА , което е навън.
Но ОНОВА има съвсем други планове за тях.
И докато те сънуват в шоколадовата  си къщичка, ОНОВА навлича маската на клоун и бавно остри зъбите на вилата си.

- Александър Секулов, драматург

„Предупреждавам – този спектакъл на Пловдивския театър не е за хора със слаби нерви, за хора, които недолюбват хорър, трилър, не им е любопитен съспенсът...“

– Пенка Калинкова, в. „Култура“

“Дисни трилър” е провокация към онези, които обичат театъра изследване, събарящ  прегради, отварящ забранени врати. (...) “Дисни трилър” е представление, в което всичко е пипнато до детайл и си струва да бъде гледано. Поне веднъж.“

– Мария Луцова, в. „Марица“

"Дисни трилър" е смес от черна комедия и хорър и определено е провокация към всички, които крият непознати и непознаваеми страхове."

 – в. „Дума“

„Една от веригите, които едновременно бутат човечеството напред и го поставят на едно място, е тази на клишетата, а светът, в който живеем, е изграден от тях. Клишетата, примерите и обяснението на всичко винаги са карали човека да се чувства сигурен, да си създава една комфортна зона на отговори, в която нищо повече от предполагаемото и нормалното не се случва. Образът на клишетата съществува, за да превърне тази зона на комфорт в едно още по-сигурно убежище за търсещия уют човек. (...) Спектакълът „Дисни трилър“ ни изкарва от зоната на комфорта и се опитва да ни накара да напуснем света на обяснимото, като ни преведе в света на злото. На пръв поглед неговата основна линия на движение е по линията на кошмара, хаоса, разрушението, апокалипсиса на външния свят, който ни предлага само смърт, кръв, извращения и погнуса. (...) Всъщност в основата на тази история се крие голяма метафора именно за клишетата в света на човека. (...) Смисълът на детството се преобръща в своите приказни и идеалистични измерения, и на негово място идват зловещи картини от съзнанието на детето, в което най-силен катализатор се оказва страхът.“

– Катерина Георгиева, „Литературен вестник“