 
        
                Капана.БГ
3000 на крака на Кармина Бурана на Античния
Кармина Бурана е едно от най-известните сценични представления на двадесети век. За пръв път играна през далечната 1937 година, тя затвърждава името на създателя си Карл Орф в средите на класическата музика. Буквалното значение на заглавието е „Песни от Бойрен”, което всъщност е областта, в която са били намерени средновековните ръкописили, вдъхновители за кантата. В редовете си те възхваляват радостта от любовта и виното, красотата на настъпващата пролет и променливият характер на човешката съдба. Без значение от сцената, на която се играе тя винаги вдига хората на крак.
Това се случи и снощи в Античния театър. Над 3 000 души се бяха събрали, за да се насладят на класическото изящество, изиграно на сцената. Балет „Арабеск”, Филхармоничният оркестър  с пловдивския диригент Диян Чобанов, певци от Хора на пловдивските момчета и хорът на Операта – всички те заедно в съчетание със светлинното шоу успяха да пренесат публиката в магичния свят на Фортуната. Както в текстовете, вдъхновили Орф, така и пред пловдивчани снощи се разказа историята за любов, радост, за тъга и болка, за промените в човека и каква променлива може да бъде щастието. Беше невъзможно да не усетиш всяка една от емоциите на артистите – да се смееш с тях, да плачеш или да се страхуваш. Финалът бе белязан с близо десетминутни аплаузи от публиката, която на крака поздрави изпълнителите на сцената и смелостта, както и решителността на пловдивската опера в начинанието Open Opera fest. Беше красиво и изключително позитивно да се усети този заряд на древната сцена и това желание за развитие на една от най-важните културни институции в града. Кармина Бурана бе заявка за бъдеще и за нещо ново.
Opera Open продължава своите концерти. Очакват ви много премиери и емоции от сцената на Античния театър.
Премиера на "Грозна приказка" в Кукления
Премиера на най- новата пиеса за деца ще има в петък от 19.00 и в неделя на 22 юни от 10,30 и 11,45 ч. в Кукления театър.
Заглавието е ГРОЗНА ПРИКАЗКА от Георги Мерджанов. Историята е на двама постоянно каращи се чудаци - Тръткодонт и Крокозъб, за това, кой е по-грозен, тяхната изгубена къща на криви крака и кое ги накара да се сдобрят.Не може да се опише докрай, защото има и още герои, елате, за да видите истината за истински красивото, казват от любимата сцена.
„Нощ в синьо” с музика от Гершуин под звездите
Хореографията е от носител на два Оскара
Балетът на Софийската опера поднася незабравима „Нощ в синьо” по музика на Гершуин и Шопен на 24 юни на Античния театър. Представлението е част от лятната програма OPERA OPEN на Държавна опера Пловдив.
Незабравимата „Рапсодия в синьо” от Джордж Гершуин прозвучава в завладяващата интерпретация на хореографа и режисьора на тази постановка Риолина Топалова. В пълна хармония със символиката и посланията на възвишената рапсодия, декорът и визията на мултимедията представят чуден фон на небесни изображения, ефирен полет през облачни видения и една бледа голяма луна, която става свидетел на безбрежния, съновен и изпълнен с жизненост и любов танц на живота. 
http://kapana.bg/afish/stzenichni-izkustva/itemlist/user/570-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD?iccaldate=2026-09-1&start=16982#sigProIdd542fc3a32
Билети за „Нощ в синьо” се продават без почивен ден на касата на Концертна зала, в Билетен център пред Общината и в Билетницата в Мол Пловдив.
Силните и слабите страни на Пловдив според Стратегията за развитие на културата
Развитието на културата в Пловдив в дългосрочен план. Това ще бистри администрацията и обществеността на утрешното крайно важно за бъдещето на града ни обсъждане в Дома на културата от 13ч. Стратегията на този етап е видяна от малко хора, предимно експерти в някоя от културните области. Някои от тях участваха и в разработката на така важния документ, в изготвянето на който основен дял се пада на консултантски екип на KULTUREXPERTEN/ACULTOS – проф. д-р Оливър Шейт и д-р Патрик Фьол и със съдействието на експерти от Византия Интернешънъл ЕООД.
Основните цели, които си поставя документът, са да се подобри нивото на образование, управление, взаимодействие и партньорство в сферата на културата, да очертае посоки и устойчиви политики за успешното позициониране и популяризиране на Пловдив на културната карта на Европа; да създаде благоприятна база за опазване и валоризиране на богатото културно наследство на града и за развитие на културните и творческите индустрии и културен туризъм като база за икономически и социален просперитет, пише увода на Стратегията.
Съдържанието на документа е структурирано в два раздела – аналитичен и стратегически. В аналитичната част са представени основните параметри на културната инфраструктура на Пловдив с анализ на силните и слабите страни на града, от който се открояват няколко ключови предизвикателства в полето на културата, които важат не само на местно, но и на европейско ниво: Валоризиране на миналото, Осмисляне на настоящето, Развитие на културната инфраструктура, Привличане на публики, Формулиране на дългосрочни политики в културния сектор, Създаване на партньорства, се казва още в резюмето на важния документ. Той е с обем 48 страници. Един от най-важните моменти е анализа на ситуацията, в който се обобщават и се сблъскват силните и слабите страни на Пловдив в културната карта на Европа. Представяме ви таблицата от SWOT анализа, както и част от заключенията под него:
| Силни страни | Слаби страни | 
| Пловдив е европейски град с богата история и култура 
 | Градът е непознат или слабо познат в европейски и световен мащаб 
 
 | 
| Благоприятно гео-стратегическо местоположение – точка на пресичане на основните национални оси и международен път, свързващ Европа и Азия 
 | Липса на ефективен културен маркетинг за привличане на международни публики и пазари 
 Недостатъчно развита пътна и транспортна инфраструктура 
 
 
 | 
| Културен център на Южен централен район 
 | |
| Запазено и експонирано археологическо, историческо и културно наследство 
 | Ограничен брой национални инструменти за финансиране, проучване, опазване и социализиране на културното наследство 
 Неефективни механизми за балансиране на публичния и частния интерес при управлението на културното наследство 
 | 
| Богато съчетание на архитектурни стилове и екстериор от различни епохи в градската среда 
 
 | Недостатъчно съвременни архитектурни и дизайнерски решения в градската среда 
 Проблеми със собствеността и поддръжката на сгради – паметници на културата 
 | 
| Уникален културен пейзаж, красив ландшафт и мек климат 
 
 | Неефективни механизми за подбор и експониране на културно съдържание в публичните пространства 
 Недостатъчни пешеходни зони, велоалеи, зони за спорт и почивка | 
| Културно многообразие, мултиетничен и мултирелигиозен профил на града 
 | Консервативни и херметизирани обществени нагласи 
 | 
| Дългогодишни традиции в сферата на изкуството 
 | Непроучени и диференцирани механизми за стимулиране и развитие на културните индустрии 
 | 
| Динамично развиваща се съвременна сцена 
 | Слабо застъпени иновативни маркетингови и мениджърски подходи в управлението на културни проекти 
 | 
| Богата културна инфраструктура и разнообразни артистични прояви 
 | Непълно използване на потенциала на публично-частните партньорства в областта на културата 
 Неефективни и кампанийни акции за социализиране на хората със специални потребности 
 | 
| Целогодишен културен календар | Ограничаване на достъпа до култура чрез съсредоточаване на културните събития в централната част на града 
 Липса на културен бранд на града и на единна информационна платформа за потребителите на култура и творчески индустрии 
 | 
| Богати, добре запазени и поддържани културни практики, фолклорни традиции и други форми на нематериалната култура | Ниско ниво на проучване и дигитализация на ресурсите и активите на културните и творческите индустрии 
 | 
| Солидна образователна и научна основа за развитие на културата чрез средни и висши училища по изкуствата | Липса на иновативни подходи в образованието по изкуства и слабо взаимодействие между културните и образователните институции | 
| Относително ниско средно ниво на общата безработица – около 6% 
 | Недостатъчно развито културно предприемачество | 
| Възможности | Заплахи | 
| Ресоциализиране на културното наследство, вкл. наследството от социалистическия период | Изтичане на ценен интелектуален и творчески ресурс, необходим за подобряването на културната среда и ревитализирането на градския живот 
 | 
| Обновяване и обживяване на музейната и читалищната мрежа | |
| Неусвоени места за култура, вкл. извън централната градска част, периферни зони и жилищни квартали | |
| Иновативни бизнес модели и европейски програми за финансиране | Социална поляризация, негативизъм, инерция | 
| Ефективно използване на ресурсите на града като академичен център | Отлив на млади и квалифицирани кадри, поради ниско заплащане и недостатъчна перспектива за професионален растеж 
 | 
| Активно интегриране на информационните технологии и новите медии в културния и образователния сектор | |
| Кандидатура на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 | Голямо разминаване между действителните финансови ресурси на институциите и необходимите финансови ресурси | 
| Взаимодействие на местния бизнес с културния сектор, стимулиране на спонсорството и меценатството | Влияние на социални, икономически, културни, политически и демографски проблеми, свързани с кризата и прехода в страната 
 
 | 
| Активно сътрудничество между публичните и частните оператори в областта на културата и туризма с цел увеличаване на дела на културните и творческите индустрии в БВП на Пловдив | Обедняване на населението, водещо до ниска консумация на продуктите на културните и творческите индустрии | 
| Ефективно превръщане на ресурсите на културата и творческите индустрии в активи при създаването на културни и творчески продукти в Пловдив | |
| Утвърждаване на образа на Пловдив като бранд за многопластова културна история и богато наследство | Висока конкуренция на глобални културни продукти, водеща до заличаване на местната идентичност | 
| Създаване и поддържане на иновативно информационно и маркетингово обезпечаване на културата и творческите индустрии | |
| Превръщане на Пловдив в известна дестинация за културен туризъм в европейски мащаб | |
| Зони за визуално възприятие на природната идентичност на града и развиване на екокултурни модели | |
| Взаимодействие с околните общини | 
 | 
| Ориентиране на културните продукти към развиване на нови публики | Изолиране и маргинализиране на общности и етноси | 
| Повдигане и поддържане на активен обществен дебат върху културните ценности в контекста на явления от масовата култура и чалга културата | |
| Компактни райони с ромско население и най-голямото ромско гето в Европа | Ограничен обхват на изследвания и анализи върху промените в демографския, етническия и културния облик на Пловдив 
 | 
Потенциал и перспектива
На базата на анализа на силните и слабите страни на града се открояват няколко ключови предизвикателства в полето на културата:
- Валоризиране на миналото
Възприемането на Пловдив като един от най-старите европейски градове с праисторическа топография предоставя възможност да се формулират принципите за баланс между права и отговорности в отношението към богатото материално и нематериално културно наследство на града и неговите природни, археологически и архитектурни дадености.
- Осмисляне на настоящето
В изграждането на отношение между завещаните културни стойности и настоящето се откроява потребността от дебат, свързан със споделения социален контекст и ценности, вкл. и по отношение на наследството от социалистическия период.
- Развитие на културната инфраструктура
Усъвършенстването на инфраструктурата активира процесите на обогатяване на културната идентичност, стимулира процесите на децентрализация и демократизация на културата и съдейства за трайното повишаване качеството на живот.
- Привличане на публики
Подобряването на достъпа до култура, развитието и привличането на публики включва както образователните ресурси, така и разнообразни и иновативни модели на културно предприемачество.
- Формулиране на дългосрочни политики в културния сектор
В Пловдив е налице неизползван потенциал и ресурси, които могат да бъдат включени в нов, по-усъвършенстван модел за планиране на социална и културна трансформация, която се фокусира върху развитие на сектора на културните и творческите индустрии.
- Създаване на партньорства
Тази актуална тема засяга не само диалога между културните оператори, но и публично-частните партньорства, спонсорирането на културни проекти и меценатството и включването в европейски културни асоциации и мрежи, насърчаването на творческите и институционалните взаимодействия.
Бали клуб празнува своя 16-ти рожден ден

Вишеград променя Капана
Артистите от Полша, Чехия и Словакия творят и се забавляват в квартала, хапват домати със сирене
Чешки дизайнери се впечатляват от закрития мост на Марица
Дизайнерите от проекта Вишеград вече са в Капана, за да го променят. Шест видни дизайнери от Полша, Чехия и Словакия приемат квартала като място, в което да работят, като цел, която да постигнат и материал, който да използват. Артистите от Studio Ganszyniec (Варшава), Vasku & Klug (Прага) и  Allt Studio (Братислава) са натоварени с нелеката задача да опишат старата градска зона по начина, по който те самите я виждат и приемат. Дизайнерите имат четири дни за работа, след което в рамките на фестивала ONE DESIGN WEEK ще представят посредством изложба и кратка лекция процеса на своята работа.
Първоначалната идея е била да се работи върху един проект, но притискащото ги време променя тези планове. Идеята за проекта идва от името на самия фестивал – NOMAD. Какво е Капана за тях- едни съвременни номади, едни чужденци в този квартал. За сега има три идеи, като всяко студио разработва отделен проект. Словаците правят продукт, вдъхновен от атмосферата и различни елементи, пребиваващи в Капана. Студиото от Полша са вдъхновени пък от визуалните аспекти на Капана- как всичко е смесица от старо и ново, множеството слоеве, решетките, текстурите и още много други. Те пък на свой ред са започнали работа с едно магазинче за текстил, една шивачка, която е точно до това магазинче и Канапе студио, които печатат. Чехите действат дръзко. Техният проект се очертава да бъде най-провокиращият от всичките. Тяхната идея е да покажат Капана на хората, които живеят в него или просто го посещават под различен ъгъл. Освен краен продукт, те разработват и множество други неща, които да бъдат раздавани на самата изложба, като сувенири и подаръци.
Не всички са тук за първи път. Томас от Чехия е бил в България преди две години по време на Sofia Design Week, но като репортер, тъй като държи он-лайн платформа в родината си. Сега даже пак ще остане за целия форума не само като участник, но и като отразяващ събитието. Днес той се изявяваше като пират във временното си ателие, докато колегите му хапваха домати със сирене. Мая от Полша пък е била тук преди 5 години за друг проект. Единственото обединяващо ги е, че всички са в Пловдив за първи път. Снимат всичко, впечатляват се от най-дребното. Да, да, това е инсталация, готова е, казват те на Рая Стефанова, координаторката им, която пък отвръща, че това са неща от бита на Капана и ние просто вече сме си свикнали с тях. Чехите специално са били изключително впечатлени от закрития мост. В Прага има ужасяващо много мостове, но нито един с таван, смееше се Рая.
Цялата група се събира на едно място едва в събота вечерта. Рая Стефанова  ни разказа за трудността единственият им ден за обиколка да е неделя, когато обаче всички магазини и сгради са затворени. Цялата работа трябва да се свърши едва за три дена. Самият проект изисква и сътрудничество с производители, което пък забавя всичко още повече. Трябва да си много убедителен и да ги натискаш до предел, казва Рая. Самата тя е прясно завършила своето образование. Дипломата й е от един от водещите университети за дизайн – Design Academy Einhoven. Още пролетта получава покана да участва като координатор в проекта и веднага щом приключва там идва в Пловдив. Има още някой друг останал ангажимент там и й се налага да се прибера, но все още не е взела решението дали тук или там ще твори. Бих искала много да работя в България, защото виждам какво може да се направи и точно това е вдъхновяващо, казва тя.









Обсъждаме дългосрочната стратегия за развитие на културата утре
Обществената дискусия е от 13ч. в Дома на културата
Изключително важен за бъдещето на Пловдив в областта на културните политики е утрешният ден. Преди броени минути общината обяви час и място на общественото обсъждане на дългосрочната Стратегия за развитие на културата в града. То ще се състои утре, от 13 ч., в конферентната зала на Градски дом на културата Борис Христов. Хипер важният документ обхваща период от 10 години и чертае кръгозорът на Пловдив до 2024г. Ако имате отношение, пряко или косвено ви касаят културните политики и процеси- бъдете там, призоваваме от Под тепето и КАПАНА.БГ.
Обсъждането ще започне с встъпителни думи на заместник-кмета по култура Стефан Стоянов и презентация на проф. д-р Оливър Шейт от консултантската компания KULTUREXPERTEN. В събитието ще вземат участие представители на културния сектор от Пловдив, общинската администрация, екипът на доц. Красимира Кръстанова от ПУ „Паисий Хилендарски”, средните и висши училища по изкуствата, музеи, читалища, неправителствени организации и др. Все още самият документ е труден за намиране.
Обсъждането се организира съвместно с фондация „Пловдив 2019” и е в подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019 г.

 
			 
                         
                         
                         
														 
                         
                         
                        