Двама художници промениха храма на Темида с обща изложба 

Вярвам, че на изкуството и съда един ден ще се гледа с друго око, смята председателят на Административния Георги Петров

Това събитие е прецедент само в България, дано и други последват примера, казва твореца Гроздан Илков

Изкуството е материя, която може да бъде преобразена във всевъзможни форми. То е цвете, виреещо навсякъде. То е една променлива величина, незнаеща какво е закон или правило. Един лъч осветяващ деня или цвят, придаващ смисъл на белите стени. Така творческият ум успя да пусне своите корени не къде да е, а в самия Административен съд. Сграда, която по принцип не се свързва с традиционните форми на изкуство, а и не е любима сграда на повечето хора. Сега обаче е домът за изложбата на Гроздан Илков-Графа и Юли Шумарев. Десетки техни колеги художници и артисти се събраха за да почетат това новаторство и да дадат едно рамо на гениалната идея.

Макар и противоречивите мнения, подобно пространство се оказва повече от перфектно за изложба. Фонът на белите стени и строгия етикет дават пълна сила на контраста и творбите сякаш затоплят иначе студенината в интериора. Двама различни автори, две различни изложби в два различни свята – този на администрацията и този на твореца. Един парадокс, който си е дошъл на мястото и си е свършил добре работата. Както знаете е криза, а според мен единственият начин за излизане от нея е чрез образование, изкуство и култура, друг път просто няма, е мнението на Георги Петров, председател на Административния съд, който приема с охота идеята за реализирането на вернисажа. Факт, всяка голяма държава излиза по именно този начин от затрудненията на икономиката. Това са трите фундаментални основи, които бутат обществото нагоре.

Идеята на творците и на шефа на съда е разчупване на представата за храма на Темида и поръсване на малко изкуство по институциите, най-вече на тези, създадени, за да са в полза на обществото. Петров напомня, че когато за първи път се кодифицира римското право, Целз казва: Правото е изкуство за доброто и справедливото. Надеждите са това да продължи и занапред и интересът да е голям, заради вярата, че ще дойде денят, в който на изкуството и на съда ще се гледа с по-друго око.

Това събитие е прецедент само в България, а дано и вече да спре да бъде такъв. И други да последват този пример, споделя Графа за реакциите на хората, влизайки в съда- галерия и неочаквано доближавайки се до творбите му. За красотата и изяществото няма норми, а единствено вечност и борба да бъдат оценени правилно.