Какво е да си идиот? Тежко ли е, лесно ли е, заразно ли е и можеш ли да си го купиш с отстъпка? В един модерен свят, който все още робува на патриархалното и класическото е повече от трудно да си ИДИОТ (човек с идеи). От идея на идея идва и онази, заради която продължаваш. Заради, която не спираш и с пълна газ се опитваш да докажеш на обществото, че може да си Идиот. И то какъв!

Четиринадесет млади таланта, чийто сърца са обгърнати от модернистичното влияние на изкуството, което за жалост обществото не винаги разбира. Това обаче не им пречи да продължават да творят и то не къде да е, а в България. Идеята за заминаване им е толкова далечна, че дори на въпрос дали се насочват към чужбина започват да се смеят. Оставаме, казват с вирнати глави и отварят изложба след изложба в страната. Така се озовават и в U P.A.R.K., едно от най-уютните арт места за младите. Пластика, дизайн, дигитално изкуство, текстил, дърворезба, колажи и какво ли още не е обсипало галерията в момента. Макар и творбите да са много, самият им аранжимент е впечатляващ, а също и организацията по самата изложба, както отбеляза доц. д-р Галина Лардева, представяйки Студио 4 Уши на пловдивската публика. Не всички творби могат да бъдат разбрани, но да ги усетиш е безпроблемно. Стоиш пред бетон с медна пластина и не можеш да вникнеш в неговия смисъл, но нещо в теб трепва и знаеш, че го усещаш. Африканка в реален размер стои и те гледа, толкова реална, че чак разговор да захванеш с нея. Колаж на работно място, който те телепортира към бюрото на автора. Не всичко на този свят е създадено, за да се разбере, както и не всеки човек е сътворен, за да е нормален. Да си Идиот е изкуство!

Важно за нас е търсенето на истински стойности в това, което правим, за което едно от най-съществените неща е диалогът помежду ни. От там дойде и името, като формулировка на това, че да те чуват е също толкова важно, колкото и да слушаш, за което са нужни минимум 4 УШИ, е мнението на творците. Те творят с 4 ръце, виждат с 4 очи и с по 4 сърца приветстват всеки в Студиото, което те лично приемат като една отворена общност, в която място има за всеки, който е на мястото си.