Аня Петрова

Последните два броя на списание „Страница” бяха под прожекторите на Spirt&Spirit тази седмица. Това е единственото издание у нас, което живее вече 15 години, благодарение на факта, че държи едно изключително високо критическо и редакторско ниво. За жалост, все още не е толкова популярно сред широката читаеща публика, но всеки млад автор знае каква гордост би била да се намери сред страниците на „Страница”. Да не забравяме, че това е най-динамичният момент в българската литература някога, от която и гледна точка да го погледнем. Хората пишат, дали от страст или за терапия, те пишат, а на всичкото от горе се намира и кой да ги издава. Ако до преди години романистите са били около 50 на брой, то сега надминават 1 200, както ги е преброил Младен Влашки. Ако започнем да броим поетите, едва ли някога би ни стигнало времето. Но разгръщайки „Страница” може да попаднете на най-доброто за последната година и то все от млади автори. България започва да свиква с мисълта, че да си писател е професия и е напълно възможно да се занимаваш само и единствено с това. Разбира се, тази идея все още се учи да ходи и заради това от всички поканени автори само един успя да дойде, Александър Христов. Защо ли? Защото другите бяха на работа по това време.

Макар и мненията, че компютърът ще измести книгата, Младен Влашки е сигурен, че това никога няма да се случи. Усещането да разгръщаш страници в ръцете си, да помиришеш съдържанието на твърдите корици – това никоя техника на света не би могла да ти го даде. Петнадесет години в тази суматоха е сериозно нещо, смята Влашки и допълва, че за това време списанието е успяло да си изгради лице. Младите има един усет за неща, които ние пропуснахме, казва Влашки. За движението, динамиките и ускорението – все неща, минали покрай неговото поколение без то да се усетят и допълни, че сякаш оголват нерва на тяхното време.