Много въпроси задава в Баня Старинна изложбата „Отклонение: може ли хаосът да е норма, а нормата отклонение“

Стефка Георгиева

Фестивалът за съвременно изкуство „Арт позитив“  за дванадесети път посрещна своите посетители в Баня „Старинна“. Тенденция на днешния арт е да провокира, а това е крайно осезаемо в Баня „Старинна“, даже свръх. Влязох в Центъра без очаквания, а излязох безмълвна. Не знам как да определя тази изложба. Единственото безспорно и несъмнено твърдение е, че е сетивна.

Деветнадесет млади автори представиха своите проекти и идеи, които повлияха по различен начин на зрителите. Може би заради тайните ми симпатии към физиката, общата работа на Любомир Хаджийски, Мартин Москов и Петя Миланова ме впечатли. Техният проект носи заглавието „Киматика на звука“ и представлява интерактивна инсталация, която под движение на човешка ръка пуска музика, задвижва огън и вода. Авторите правят връзка между психологията и физиката, като стъпват на основата, че всяка човешка мисъл и всяко човешко същество има свое трептене, което се разпространява като вълна и се улавя от други хора.

И докато все още пазех лицето на усмивката си, се натъкнах на видеото на Трифон Ташев, което може би ме стресна. Видеото представлява водещи откъси от новинарски емисии, които ескалират до фестивала в Рио. За фон на репортерите се чува фонов шум, който честно казано е малко плашещ. Идеята на Ташев е да представи човешкото свикване в негативизма и дълбоката радост, че това в телевизора не сме ние.

Изложбата под надслов „Отклонение: може ли хаосът да е норма, а нормата отклонение“ задава много въпроси. На някои от тях отговори ще намерите вътре, а други сами ще трябва да откриете.