Ученици подкрепят Силвия Димитрова при дебюта й пред публика


Силвия Димитрова е най-новото име в българската проза. 12 е сборник с разкази – кратки, но пък изключително въздействащи. Започнат без да иска, при прочита на четири от разказите, приятелка на Силвия й казва, че много й напомнят за месеци от годината. Така се ражда и идеята за 12 – всеки разказ съдържа в себе си нотката на някой от дванадесетте месеца. Какво все пак я мотивира? Тя е ръководител на Ателието по творческо писане в ЕГ“Иван Вазов“. Дори на самото представяне на книгата й беше пълно с нейни ученици, а нейното желание е било децата да знаят, че им преподава добър и качествен писател.

Десетки хиляди хора са се захващали с писане, но нямат съдба, докато Силвия има, каза нейният редактор Недялко Славов. Кратките разкази са висш пилотаж в писането, който Димитрова управлява добре. Сама казва, че никога повече не би могла да напише нещо подобно и даже не иска. Това са дванадесет разказа, които флиртуват с читателя и го карат сам да търси и намира своята собствена логика в нехронологичната подредба на месеците. Да убиеш детето си, така Силвия описа единия си разказ „Виктория“, чиято главна героиня е посветена на дъщеря й. Трагичен край, който се опитва да прикрие или деформира, но разказът си е изисквал своето. Тя пише ударно и яко, органично, а думите й остават в теб като дъх на сладко вино.