Новаторите, перспективата и музиката във форума на Design Week

Росторн – активист за свободното движение и работа на бежанците, сподели опит от работата си като доброволец в лагера в Кале

Павел Начев

В горещия съботен юнски ден едно място притегляше към себе си не само с активно работещите си климатици и доста приемливи температури, но и с интересното съдържание на събитието, което се провеждаше.

One Design Week 2016 Forum се състоя в Пловдив за трета поредна година. Мястото беше Домът на Културата. Гостите, които участваха с лекции – международни. Познанията им – професионални. Разказите им – доста често увлекателни, та дори и поучителни за ентусиазираната публика в препълнената зала. Шестимата лектори бяха разделени в три панела, а след всяка от лекциите следваха директни въпроси от публиката.

Форума откриха японецът Ейске Тачикава, основател на студио Nosinger и почитател на социалните иновации и Адам фон Хафнер – представител на датската организация, връчваща наградите INDEX.

След подобаваща обедна почивка на сцената се появиха лондончанинът Питър Мариголд и калифорниецът Стивън Серато.

Английският чар на Мариголд спечели вниманието на публиката с неговия разказ за личното му професионално израстване от артист и скулптор, към призванието му – продуктовия дизайн. От влиянието на природата и геометрията в дизайните му, през преходността на форма и материали, чак до „кървящите“ шкафове и разчупените форми на стенни рафтове, родени от разцепени стволове на дърво. Дизайнерът от Острова очарова с идеи, чувство за хумор и типичната английска ирония и самоирония. 

Естествено не пропусна да презентира и популярния си хит "Form Card". Карта от специален тип материал, лесен за оформяне, когато е затоплен (в чаша гореща вода например), но твърд в нормални температури. Хиляди хора вече са подкрепили проекта с предварителни поръчки в сайта за crowdfunding – Kickstarter, който се е оказал толкова успешен, че Мариголд вече не може да се справя сам с поръчките, координацията с фабриката и с логистиката, и мисли за разрастване. Съветва младите дизайнери да не се осланят на големи компании, които да произвеждат и продават продукта им, а да се насочат към сайтовете като Kickstarter и Indiegogo – независимата платформа предоставя много по-добри възможности, а е и естествен пазарен филтър, дали идеята си струва.

Стивън Серато, леко притеснен и без обичайните за подобни форуми качествата на оратор, с голяма любов говори за кариерата си като графичен дизайнер в музикалната индустрия. Независимият дух беше пропит в лекцията му. Самото му излъчване като човек беше показателно.  Личните му истории за познанства с инди артисти – разкриващи. Афинитета към оригинално печатани постери, Memphis design, джаз и free jazz – няколко стабилни щриха, допълващи urban cool образът му. Слайдовете с работата на калифорниеца за различни хип-хоп проекти, цялостният дизайн на лейбъли и албуми впечатляваха със своята автентичност, дължаща се, както Серато спомена, на неразбирателството му с технологията в процеса на графичния дизайн и осланянето на натуралните похвати и сенсуалния метод на работа. 

Последният панел започна в пълен контраст с методите на Серато с младия холандски дизайнер – Пийтер-Ян Пийтерс. Основателят на студио OWOW определено беше хитът на форума, спрямо реакцията на публиката. Оказва се, че проектът с роботите – ръкопляскащи при покупка на нови дрехи или сипещи ругатни по крадци, е бил само началото за Пийтерс.

Презентацията си той продължи с представянето на the social bench (социалната пейка). Когато един човек седи на нея може да си рови на воля из социални и не толкова социални онлайн медии. Когато обаче и друг човек седне на пейката се задействат специални вградени чипове, които изолират всякакъв вид сигнали – мобилни, 3G, 4G и т.н. Тогава хората „по принуда“ трябва да си общуват „на живо“. Това естествено предизвиква фурор сред публиката в галериите и пространствата, където се излага, но пък „черната дупка“, която поглъща мобилния сигнал на хиляди потребители, прави впечатление на мобилните оператори, които естествено докладват на полицията. Следва разбиване на галерии и офиси, конфискуване на полу-нелегално вкараните от Китай през Белгия чипове и повдигане на обвинение на Пийтерс, който и в момента чака присъдата си.

Пиратът, обаче, си е пират и продължава да плава сред новаторските води. Запален музикант, но така и ненаучил нотите, Пийтерс се заема с дизайна и претворяването в реалност на проект за интуитивни музикални инструменти с помощта на само още двама души – хардуерен и софтуерен специалист. Чрез инструментите, само с движението на ръката, например, се създава музика. Софтуерът с настройката на даден инструмент и креативноста дава възможност листата на стайно цвете да станат пиано или огъваща се пръчка на „огъва“ звука. Инструментите са няколко и дават точно определена възможност за създаване на музика, а не е едно устройство, което да може да прави всичко. Визионерът смята, че ограничените възможности раждат невероятна креативност. От множеството различни открити приложения на инструментите му, едно от най-популярните и определено най-споделяното в YouTube е т.нар. booty music – музика с дупе. Специални сензори се прикрепят към задните части на професионална танцьорка на популярния twerking, а уловените движения и вибрации се транспонират в музика.

Така новият тип инструменти вече имат десетки хиляди фенове от crowdfunding сайтовете, които чакат масовото им производство. Прототипите вече са направени, но в лимитирани версии. Много скоро ще бъдат готови и началните пратки, като първите им получатели са големи имена от музикалния бизнес.

Без каквото и да е съмнение времето след края на лекцията на Пийтърс беше изпълнено с въпроси, като не липсваха и такива за визията на холандеца за бъдещето на технологиите, а дискусията напомняше за разговор между младия Стийв Джобс и ранни Apple фенове. Остава да проследим сигурния успех на новатора от Ниската земя.

Дискусията приключи с обзорната, детайлна, професионална и всеобхватна лекция на изтъкнатия журналист Алис Росторн от Frieze и International New York Times, която реши да засегне темата, залегнала и като основна в тазгодишния One Design Week, за дизайна като начин за налагане на обществена, социална и политическа промяна.

След обстойни исторически примери за дизайнерски иновации, още от преди дизайна като понятие да съществува, Росторн навлезе в съвремието с представяне на проекти за социален дизайн в родна Англия. Дизайн, в помощ на бежанците, както и с няколко лоши примера за дизайн, като например шиповете против бездомници в някои скъпи сгради на Запад.

Като основен лайтмотив на лекцията се очерта бежанския проблем, като забележителна част беше констатацията, че Стийв Джобс е син на сирийски емигранти в САЩ, а без него светът на дизайна, а и част от американската икономика нямаше да бъдат същите. Росторн – активист за свободното движение и работа на бежанците, сподели опит от работата си като доброволец в лагера в Кале. В частта с въпросите след лекцията естествено преобладаваха тези за бежанския проблем, за ролята на дизайна в процеса на помагането на обществото да приеме различните, като това, като че ли засенчи останалите анализи на английската журналистка за глобалните тенденции в дизайна, които бяха споменати и от предишните лектори, свързани с crowdfunding-а на идеи, използването на технологиите и свързаността чрез социалните мрежи.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…