Новаторите, перспективата и музиката във форума на Design Week

Росторн – активист за свободното движение и работа на бежанците, сподели опит от работата си като доброволец в лагера в Кале

Павел Начев

В горещия съботен юнски ден едно място притегляше към себе си не само с активно работещите си климатици и доста приемливи температури, но и с интересното съдържание на събитието, което се провеждаше.

One Design Week 2016 Forum се състоя в Пловдив за трета поредна година. Мястото беше Домът на Културата. Гостите, които участваха с лекции – международни. Познанията им – професионални. Разказите им – доста често увлекателни, та дори и поучителни за ентусиазираната публика в препълнената зала. Шестимата лектори бяха разделени в три панела, а след всяка от лекциите следваха директни въпроси от публиката.

Форума откриха японецът Ейске Тачикава, основател на студио Nosinger и почитател на социалните иновации и Адам фон Хафнер – представител на датската организация, връчваща наградите INDEX.

След подобаваща обедна почивка на сцената се появиха лондончанинът Питър Мариголд и калифорниецът Стивън Серато.

Английският чар на Мариголд спечели вниманието на публиката с неговия разказ за личното му професионално израстване от артист и скулптор, към призванието му – продуктовия дизайн. От влиянието на природата и геометрията в дизайните му, през преходността на форма и материали, чак до „кървящите“ шкафове и разчупените форми на стенни рафтове, родени от разцепени стволове на дърво. Дизайнерът от Острова очарова с идеи, чувство за хумор и типичната английска ирония и самоирония. 

Естествено не пропусна да презентира и популярния си хит "Form Card". Карта от специален тип материал, лесен за оформяне, когато е затоплен (в чаша гореща вода например), но твърд в нормални температури. Хиляди хора вече са подкрепили проекта с предварителни поръчки в сайта за crowdfunding – Kickstarter, който се е оказал толкова успешен, че Мариголд вече не може да се справя сам с поръчките, координацията с фабриката и с логистиката, и мисли за разрастване. Съветва младите дизайнери да не се осланят на големи компании, които да произвеждат и продават продукта им, а да се насочат към сайтовете като Kickstarter и Indiegogo – независимата платформа предоставя много по-добри възможности, а е и естествен пазарен филтър, дали идеята си струва.

Стивън Серато, леко притеснен и без обичайните за подобни форуми качествата на оратор, с голяма любов говори за кариерата си като графичен дизайнер в музикалната индустрия. Независимият дух беше пропит в лекцията му. Самото му излъчване като човек беше показателно.  Личните му истории за познанства с инди артисти – разкриващи. Афинитета към оригинално печатани постери, Memphis design, джаз и free jazz – няколко стабилни щриха, допълващи urban cool образът му. Слайдовете с работата на калифорниеца за различни хип-хоп проекти, цялостният дизайн на лейбъли и албуми впечатляваха със своята автентичност, дължаща се, както Серато спомена, на неразбирателството му с технологията в процеса на графичния дизайн и осланянето на натуралните похвати и сенсуалния метод на работа. 

Последният панел започна в пълен контраст с методите на Серато с младия холандски дизайнер – Пийтер-Ян Пийтерс. Основателят на студио OWOW определено беше хитът на форума, спрямо реакцията на публиката. Оказва се, че проектът с роботите – ръкопляскащи при покупка на нови дрехи или сипещи ругатни по крадци, е бил само началото за Пийтерс.

Презентацията си той продължи с представянето на the social bench (социалната пейка). Когато един човек седи на нея може да си рови на воля из социални и не толкова социални онлайн медии. Когато обаче и друг човек седне на пейката се задействат специални вградени чипове, които изолират всякакъв вид сигнали – мобилни, 3G, 4G и т.н. Тогава хората „по принуда“ трябва да си общуват „на живо“. Това естествено предизвиква фурор сред публиката в галериите и пространствата, където се излага, но пък „черната дупка“, която поглъща мобилния сигнал на хиляди потребители, прави впечатление на мобилните оператори, които естествено докладват на полицията. Следва разбиване на галерии и офиси, конфискуване на полу-нелегално вкараните от Китай през Белгия чипове и повдигане на обвинение на Пийтерс, който и в момента чака присъдата си.

Пиратът, обаче, си е пират и продължава да плава сред новаторските води. Запален музикант, но така и ненаучил нотите, Пийтерс се заема с дизайна и претворяването в реалност на проект за интуитивни музикални инструменти с помощта на само още двама души – хардуерен и софтуерен специалист. Чрез инструментите, само с движението на ръката, например, се създава музика. Софтуерът с настройката на даден инструмент и креативноста дава възможност листата на стайно цвете да станат пиано или огъваща се пръчка на „огъва“ звука. Инструментите са няколко и дават точно определена възможност за създаване на музика, а не е едно устройство, което да може да прави всичко. Визионерът смята, че ограничените възможности раждат невероятна креативност. От множеството различни открити приложения на инструментите му, едно от най-популярните и определено най-споделяното в YouTube е т.нар. booty music – музика с дупе. Специални сензори се прикрепят към задните части на професионална танцьорка на популярния twerking, а уловените движения и вибрации се транспонират в музика.

Така новият тип инструменти вече имат десетки хиляди фенове от crowdfunding сайтовете, които чакат масовото им производство. Прототипите вече са направени, но в лимитирани версии. Много скоро ще бъдат готови и началните пратки, като първите им получатели са големи имена от музикалния бизнес.

Без каквото и да е съмнение времето след края на лекцията на Пийтърс беше изпълнено с въпроси, като не липсваха и такива за визията на холандеца за бъдещето на технологиите, а дискусията напомняше за разговор между младия Стийв Джобс и ранни Apple фенове. Остава да проследим сигурния успех на новатора от Ниската земя.

Дискусията приключи с обзорната, детайлна, професионална и всеобхватна лекция на изтъкнатия журналист Алис Росторн от Frieze и International New York Times, която реши да засегне темата, залегнала и като основна в тазгодишния One Design Week, за дизайна като начин за налагане на обществена, социална и политическа промяна.

След обстойни исторически примери за дизайнерски иновации, още от преди дизайна като понятие да съществува, Росторн навлезе в съвремието с представяне на проекти за социален дизайн в родна Англия. Дизайн, в помощ на бежанците, както и с няколко лоши примера за дизайн, като например шиповете против бездомници в някои скъпи сгради на Запад.

Като основен лайтмотив на лекцията се очерта бежанския проблем, като забележителна част беше констатацията, че Стийв Джобс е син на сирийски емигранти в САЩ, а без него светът на дизайна, а и част от американската икономика нямаше да бъдат същите. Росторн – активист за свободното движение и работа на бежанците, сподели опит от работата си като доброволец в лагера в Кале. В частта с въпросите след лекцията естествено преобладаваха тези за бежанския проблем, за ролята на дизайна в процеса на помагането на обществото да приеме различните, като това, като че ли засенчи останалите анализи на английската журналистка за глобалните тенденции в дизайна, които бяха споменати и от предишните лектори, свързани с crowdfunding-а на идеи, използването на технологиите и свързаността чрез социалните мрежи.