Вальо Ченков напуска България през 1990 година и заминава към Мюнхенската академия, където продължава започнатото в София следване. Тогава той е на 24 години и е готов на всичко. Бързо осъзнава механизмите на пазара за изкуство и това води до отрезвяване. Отдавна вече познава железния прагматизъм на Запада. В крайна сметка най-важна за него остава безусловната артистична свобода.
Преди две години прави изложба в галерия Сариев и от тогава насетне започва тяхното сплотяване. Лятната изложба казва, че се е получила доста спонтанно. Пространството е малко, но пък перфектно за малката изложба, каквато е и «Слънчев ден и шкурка по гърба», мисли авторът. Концепцията и идеята са едно леко противоречие – лятна изложба, шкурката по гърба и събуждането, което едва ли не именно това противоречие. Процесът е винаги такъв – има ясен мотив, който се губи, размазва и матира след време. То тука май имаше нещо друго в началото, сочи една от картините си той. Появяват се нови елементи, нови идеи и общо взето това са новите взаимоотношения. Обичам да губя контрол, да се подхлъзват нещата, да тръгват към дерето, после пак да се изваждат – харесва ми да има приключение, обясни процеса на творене Вальо.
Натюрмортът със заека казва, че е бил повече под контрол и може би по-труден от останалите му картини, заради което и се стига до крайния вид. Конструктивна агресия го нарича авторът. Онзи момент, в който изкарваш от равновесие традиционното и поставяш триизмерен характер на творбите си. Това не му е било достатъчно и води до леко отчаяние, защото желанието да разчупиш оковите е по-силно от всичко останало, което всъщност и обяснява крайния резултат. Една от последните му работи е колажите върху списания. Бърза реакция с бои и пръсти – никакви четки! Има някаква даденост  и реагира абсолютно спонтанно върху нея, докато не получи нещо изцяло ново. Творенията му може да видите до 30 август в пространството на галерия SARIEV Contemporary на ул. „Отец Паисий“ 40.