„Много неща извоювани в борбата за свобода са приемани лековерно от младежта“

Паулина Гегова

Началото:

Германска демократична република е основана на 7 октомври 1949г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния сектор на Берлин. От другата страна на стената стои Федерална република Германия. Разделението на държавата се получава посредством Студената война, която разделя не само територия, но и човешки съдби. Начело на ГДР е Германската единна социалистическа партия, която обединява комунистическата и социалдемократичната партия. Наричат го политическа хегемония, която диктува правилата за живот до най-малките подробности: купони, следене от разузнавателните служби, подслушване на телефонни разговори, постоянни проверки, отнемане правото на личен избор. Много граждани са опитали да избягат и да преминат бариерата на комунизма. Много – безуспешно. До 1975 г. е имало над 1000 смъртни случа по границите, а партията е въртяла търговия с хора. Пак до тези години има продадени около 300 000 души. Много от тях са откупени държавни затворници. Чак през 1990г. ГДР и ФРГ се обединяват, а вятърът на промяната задухва. Но онези тъмни години, дошли веднага след края на Втората световна война, остават и до ден днешен разтърсват световната история.

Настояще:

Един човек, амбициозен германец, решава, че ще се издигне в политическите среди и успява. След редица признания и важни постове, той стига до настоящ германски посланик в Москва. Но в онези години на 70-те, той е нямал представа, че животът му ще се развие по този начин. Нямал е и представа, че ще стане привърженик на една луда и опасна идея и ще се превърне в човек, помогнал на 3-ма младежи от ГДР да избягат задгранично. Неговото име е Рюдигер фон Фрич и толкова години по-късно той признава своята постъпка върху белите листове. Написва книгата „Печат към свободата. Бягство от Германия към Германия“, където обяснява с подробности процесът на едно такова бягство, ужасът, който носи със себе си и пречките по пътя на осъществяването му.

Снощи книгата беше представена в „Петното на Роршах“, а авторът бе там, спокоен, но отпечатал върху лицето си пресния спомен на миналото. Модераторът беше д-р Мариана Чолакова, а залата бе препълнена както със случайни хора, така и с писатели, историци и бившият кмет на Пловдив – Спас Гърневски.

Книгата ни връща в миналото, тогава когато комунизмът беше превзел Европа. Тя излиза в момент, който винаги ще е актуален. Показва ни духа на свободата и връзката между Германия и България, защото пътят за свободата минава през нашата държава. Първата глава е озаглавена „Калотина – 6 юли 1974г.“

 От там започва историята, но се шири назад, както и напред. Семейството на фон Фрич е разделено, както много подобни. Едната част в Източна, а другата в Западна Германия. Братовчед му Томас е живял в ГДР. Млад, едва на 19 с широки разбирания и желание за свобода. Оказва се, че не е единствен. Много младежи като него искат да се отскубнат от ръцете на социалистическата държава, но начинанието е изключително трудно. Том обаче, намира съмишленици, свързва се с братовчедите си Рюдигер и Буркхард, които живеят в Западна Германия. Те се съгласяват да им помогнат и така започва тяхното приключение, изпълнено с огромен страх и много препятствия. Идеята е да представят трите момчета като  западногермански граждани с фалшиви паспорти, които пътуват на екскурзия от ГДР, през Югославия, България и Турция (членка на НАТО). А от там в свободната Федерална република. За ден за преминаването на българо-турската граница избират финала на световното първенство по футбол през 1974-та година, защото знаят, че половината свят ще е втренчен в него и никой няма да им обърне внимание. Следват фалшификации на документи, 9 месечна тренировка за правене на български печат. Рюдигер и Буркхард трябвало да занесат паспортите на бежанците, които ги чакали в Несебър. Методът им за фалшификация на печатите бил напълно иновативен – посредством гумичка за триене и ножчета за моделиране. Всичко било готово и когато преминали границата на България, макар и с глътнати езици се озовали от другата страна. Двамата братя били спокойни и изпълнени с надежда, че може би планът ще успее, докато Рюдригер не отворил заверения си на пункта паспорт и онемял. Оказва се, че само за 14 дни (последното им идване за събиране на информация), българските печати са със сменен цвят. Всичко било идентично освен неоновото мастило. Но отчаянието не взима превес. Така оставаме историята на книгата, защото тя вече е на българския книжен пазар и е достъпна за любопитните. Премеждията са представени от гледната точка на един млад човек. С чувство за хумор, който прави творбата не просто политическа пропаганда, а леснодостъпна история – обучителна, както и разбираема.

Спорът:

Книгата събуди сърцата на присъстващите и създаде бурна дискусия, която изправи на нокти някои от гостите. Авторът и дипломат, бе обвинен в политическо престъпление, други като Спас Гърневски го защитаваха, опровергавайки деспота на комунизма. Въпросът за моралното или политическо престъпление бе поставен на челен ред и дали трябва да се съгласиш със закон, който разединява или да станеш враг на държавата, помагайки за спасението на един човешки живот.  

Страстите се разлютиха когато бившият кмет подари собствената си книга на фон Фрич и Мариана Чолакова, а обвиняемата, в лицето на юрист и писател, се възмути и демонстративно напусна залата.

На въпросът: Когато четете книгата на немски ученици виждате ли срам в очите им от постъпките на предците им, фон Фрич отговори: Това е може и най-важният въпрос. Германия има да се справя с две много тежки диктатури в историята си, за които още изкупува стари грешки. Изминали сме много труден и дълъг път. Трябва да правим най-сложното и в същото време просто нещо – да казваме истината. Трябва да сме в добри отношения със съседите си. Много държави са страдали от нас. Работил съм като дипломат в Полша, която е била много потърпевша. Затова сега трябва да сме искрени и все така да се борим за свобода! Стига всяка страна да си признава грешките, може да се взима поука от историята за по-добро бъдеще.