Варвара Вълчанова реставрира къщи в асеновградското село Косово 

Социален клуб „Нещото” едва побра желаещите да я чуят

 

Варвара Вълчанова е родена в Пловдив, но отдавна е гражданин на света, който се завръща към корените и в работата, и в живота. Арх. Вълчанова е расла в Алжир, учила във Франция, омъжена за германец, живее между Холандия и България. От 10 години е горд собственик на парче земя в махала на село Косово, край Пловдив, където с местни майстори от Родопите стъпка по стъпка възражда земното строителство. Тя е автор на тематична книга с практическа насоченост за строителството с природни материали „Земно строителство”. От нея става ясно как се добива, тества и приготвя земния материал, кои са различните земни строителни техники, използвани в България, както и полезна информация за поддръжката на старите сгради.

В четвъртък вечерта социален клуб „Нещото” едва побра желаещите да я чуят и попият от енергията, и опита й. Всеки един от присъстващите близо 40 човека потвърди тезата й, че „В момента тук има някакъв зачатък на интерес към земното строителство и появяващи се майстори”. Аудиторията остана дълго след формалното приключване на срещата и задаваше конкретни задълбочени въпроси. Като например, как да се избавиш от упоритите петна по каменната стена на дама (първото ниво на родопските къщи, където са били животните) , причинени от животинските ексременти.  Може ли да се слага допълнителна изолация на плетените от дърво и кал стени, къде намира приложение днес тази стара технология и други. 

Не само в Родопите, а и в Стария град на Пловдив къщите са били от носеща дървена конструкция. „Пълнежите на стените, преди да бъдат реставрирани са били от земя, т.нар. плетеница”, твърди арх. Вълчанова. Целта  й е да покаже как с местени природни материали, може не само да се реставрира и поддържа съществуваща сграда, а и да се строи нова.  

„Земното строителство е дълбоко вкоренено в българския бит. Запазването му е кауза. Много добър пример за това е Ковачевица. Асеновградското село Косово също има много запазени къщи, но те са обезлюдени и се рушат.”

 Много от нашите манастири са строени така и сега са запазени, продължава с примерите Варвара и изброява предимствата на земното строителство.  „Трябва да умееш да ги виждаш. Като видиш една варосанна стена не се замисляш какво има зад нея. Човек се чувства по-добре в глинена къща”, добавя накрая и сравнява усещането с това до си облечен в изкуствени или памучен пуловер.

  

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…