Проект „Аз съм Българка!“ показва момичета, облечени в традиционни български носии от различни краища на страната

Само преди година ви разказахме за Радослав Първанов. Млад фотограф, родом от Габрово, който по онова време бе направил няколко изключително красиви кадъра на български девойки, пременени в традиционни за областта, в която се намират носии. Снимките на Радослав се радваха на голямо внимание, а сега той ни съобщи нещо ново. Начинанието, целящо да ни върне към фолклора и корените ни се е превърнало в цял проект. Той носи името „Аз съм Българа!“ и представя общо 23 млади жени в 26 сюжета, снимани из цялата страна. Ето какво разказа Радослав Първанов за КАПАНА.БГ:

Всичко започна през 2014 година когато предложих на едно момиче да я снимам с носията и в Стария Пловдив – това беше Илиана Аризанова. Имах идеята да направя нещо мащабно, което не реализирах през 2015 година. В началото на 2016 вече си казах, че трябва да го направя. Създадох план за местата и момичетата, които ще снимам и започнах постепенно тази сложна организация исках разрешение от местата, правихме носии, други търсихме от различни места. Първите снимки направих през април в София, мястото е Централен Военен клуб, красивата Петя Росенова от Перник бе момичето с което започнах през 2016 година снимките, тя е изключително лъчезарен и позитивен човек. Петя танцува в родния си град народни танци, донесе ми огромен късмет и беше наистина правилното начало на работата ми по тази идея. По-късно я снимах и в родния и град на крепостта Кра Кра. 

Така постепенно до 31.12.2016 заснех още 26 сюжета с още 36 места, пръснати по различните краища в България, почти всяка събота и неделя аз бях на снимки, в страшно топло време на полето или в по-хладната планина ние снимахме. 

Искам да кажа огромно благодаря на всяка една от 23-те българки! Те всъщност са 25 защото през есента заснех две майки с техните дъщерички отново разбира се с носии. 

Желанието ми бе да покажа връзката между майка и дъщеря искрената любов и отношение между две жени. 

Разбира се и да кажа, че жената е по-важната част от човечеството и без която животът е невъзможен. 

Всяка една мома преди да достигне възрастта на повечето момичета с проекта е била първо дете, всичко това обединих в два сюжета – Резервата Боженци край Габрово и Махала Баба Стана край село Орешак. 

Преоткрих България, видях толкова много красота в тези мести силни или слабо известни, носии им са божествено красиви облекла, въобще за мен любовта и връзката с моята родина стана още по-голяма, надявам се да предам тази любов и на зрителите. 

Освен майките в проекта има още една двойка и това са две сестри. Христиана и Ралица от града на Славейков. И двете играят народни танци просто бяха уникално допълнение към идеята и възрожденска Трявна стана част от приказката наречена „Аз съм Българка!”. 

Друг интересен етап от проекта беше Средногорието – Цвети Джоголанова, която ми е колега фотограф. С нея сменихме 4 носии и обиколихме огромен брой забележителности в тази част на България, най-важната част бе родния и град – Златица. 

Точно в Деня на Независимостта снимах Радост Тодорова известната българска Мис, която ни представи на престижния конкурс Мис Вселена във Враца. Тя ми сподели, че от много дълго време иска да реализира подобна идея и се радва изключително много, че съм я включил в моя проект. 

Към края на проекта показах Кюстендил и Невестино, там снимах прекрасната Елиза, която е българка във всеки един смисъл. Танцува народни танци в два състава и свири на тамбура с която е печелила много награди е участвала в редица престижни конкурси в България и чужбина. Този регион е прекрасен, снимах на ръба между есента и зимата и се радвам, че се получи страхотно. Имам незабравими спомени от това място, на което обещах, че ще се върна но дали просто ще поснимам или с изложба ще остане изненада. Това е града на Владимир Димитров – Майстора може би най-големия и известен български художник, който е пресъздавал през цялото си творчеството красотата на българската жена. 

Отделих особено внимание на моя роден край. В проекта съм включил родния град Габрово, Етнографски музей на открито „Етър”, Боженци, Соколски манастир, Трявна и Дряново. 

Финалните снимки символично или не направих в последния ден от 2016 година. 

На 31.12.2016 година при температура от минус 5 градуса снимах прекрасната Петя Николова, която преди е играла народни танци в Габрово тя е мой съгражданин, което допълнително допринася за автентичността и въздействието на идеята и снимките. Етъра в сняг е една приказка, която се изживява това не са просто къщи, чаршия, работилници и мостове, които да видиш, харесаш, коментираш или просто снимаш. Това е райска гледка, която оставих за накрая но съвсем нарочно ще бъде началото на мои бъдещи изяви свързани с проекта. 

Планирам голяма изложба и представяне на проекта, в момента работим върху лого на идеята, правя филм включващ цялата хронология на работа и искам да направя албум с информация за местата и снимки от всяко кътче на което сме били, както и календар за идната 2018 година. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…