Истинските автентични носии в Пловдив са тези, които може да открием в Стария Град, казва дизайнерката Стефка Тончева

Стреми се да отговаря на изискванията на всеки район при работата си

Паулина Гегова

Стефка Тончева е завършила Професионална гимназия по облекло „Ана Май” , специалност дизайн. Почнала с шивашко ателие, съдбата я насочва в малко по-различна от мислената посока, а именно – изработването на народни носии.

Всичко се случило когато, случайно или не, от ансамбъл „Луди, млади” я посетили и поискали да им ушие носии за състезание по избран от тях модел. Това бил първият сблъсък на Стефка с народните традиции, но любопитството й позволило да свърши чудесна работа. По препоръка, следващите й клиенти били танцьорите от състав „Бъклица”, а малко след тях и хорът на Иван Спасов. Така, тя се влюбила в специфичното естество на този вид дизайн и тотално преобразила ателието си в тази насока. Сега то се намира във Форум Тракия, кръстено семпло на собственичката си „Стефи Стил”.

След като уших костюмите за състав „Бъклица” ги гледах на фестивал в Пазарджик. Когато ги видях облечени в моето производство, се разплаках от умиление, споделя Стефка, която гледа на бранша не като бизнес, а като удоволствие.

Но тя не спира с изработването на готови модели, а започва да създава свои собствени като се стреми да спазва изискванията на различните региони.

В нашият, Тракийски регион преобладават много разновидности на кройката и цветовете. Женската носия е червена с цветя по деколтето. Престилката също е бродирана с цветя. Това е класиката, но освен нея може да е карирана, раирана. Освен червеното, място си намират и бялото, зеленото и жълтото. Колкото до мъжката – тя се състои от бяла риза, с червена, жълта, зелена или черна бродерия. Елекът е червен или на каре, с черни гайтани. Червен пояс, потурите са черни или кафяви, калпакът също е черен.

Интересен факт е, че съвсем малка част дели Тракийските от Родопските тертипи. Ако в Пловдив й поръчват тракийска носия, то в Асеновград, който е само на тридесет минути с кола, желаят родопска.

В днешни дни има голям интерес за носии. Поръчват ми ги за сватби, кръщенета, от време на време за абитуриентски балове, за рожденни дни, за Нова Година. Това е много хубаво, защото се запазват традициите. Но колкото до младите, при тях нещата стоят по-различно. Най-често клиентите ми са улегнали хора. Малка част от тийнейджърите се интересуват от родното, макар че съм оптимист в това отношение и мисля, че тепърва подобни дрехи ще ги впечатляват. Малките деца също са любопитни. Често когато мине майка с дете покрай магазина ми, малчуганите искат да влезнат и да разгледат, обяснява Стефка.

Освен българи, интерес и вдъхновение се поражда и в чужбина. Там милеят за българското, затова доста от поръчките й заминават извън границите на страната. Такъв пример е българка, женена за немец. Семейството отваря български ресторант в Германия и поръчват на Стефка носии за персонала, както и народни покривки, кърпи и прочее. Когато германецът видял изработките бил страшно очарован от красотата и разнообразието на българските носии.

Стефка Тончева работи сама. Само една жена й помага с бродериите. Платовете взима готови, а когато намери автентични, купува и тях.

Истински автентичните носии в Пловдив се намират в Стария Град. Останалите работим с готови платове. Едно време всяка жена сама е шиела носията си, в която е влагала собственото си творчество. Всеки елемент е бил от значение. По престилката, например, се е разбирало дали е все още мома, дали е женена или с деца. По потурите на мъжете пък се разбирало колко заможни са. Колкото по-набръчкани са те, толкова по-богат е собственикът им, обяснява още Стефи.

Самата изработка на носия е трудна и отнема време. Нужна е голяма прецизност и голямо търпение, за да придобие завършен вид. Стефка работи на шевна машина, а понякога и на ръка. При мъжките носии прешива гайтани. Калпаците й са от естествена или еко кожа, според желанията на клиента. Платовете, които използва са вълна, памук, лен, ширит и дантела. Има хора, които държат на шаяк. Някои модели са с бродерия. Но най-трудно от всичко са орнаментите. Освен по собствените си модели, работи и по поправка на стари и автентични носии.

Впечатляващо е как и в 21-ви век все още има хора, които се занимават с народните традиции. Влизайки в едно такова ателие може да ахнеш от разнообразието на кройката, цветовете и моделите. Чувстваш един уют и гордост, че си българин. А имаме крещяща нужда от принадлежност към собственото и родното. Към корените ни и когато виждаме, че те все още се почитат, това ни прави щастливи.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…