Това е една притча, в която всеки открива своя разказ, споделя Снежана Фурнаджиева

Доайенът Чавдар Пашев се завръща в галерията

Паулина Гегова

Пролетта дойде и както всяка година по това време, в изложбената зала на ДПХ на ул. „Гладстон“ 32, ще се представи ежегодната смесена изложба със звънкото име „Цветове“.

Изложбата е великденска, а откриването е днес от 18:00 часа. Галерията избира да се проведе точно в тази седмица, за да може през следващата – страстната, всеки да остане сам със себе си, да открие грешките си, да обмисли пътищата, по които е поемал и по които му предстои да поеме, и да намери вътрешен покой. Да може да посрещне празниците одухотворен и зареден с енергията на новото начало.

Изложбата включва 80 автора с общо 121 произведения, разположени на първия и втория етаж на залата, в категориите живопис, графика, мозайка и скулптура. Присъстват както значими художници с многогодишен опит, така и млади новатори, които рисуват най-вече в така наречените N – форми. Материалите, с които се борави са главно маслени бои, акварели, пластика, мозайка. Всеки автор е потърсил пролетта в себе си и света около него. С тази изложба се развива. Посланието на картините е свързано със събуждането – събуждането от тъгата и отчаянието, събуждането към светлината, което не винаги е задължително да е свързано с ярки цветове. То може да бъде и по-тъмно, извиращо от дълбините на душата. Това е една притча, в която всеки търси своя разказ, а подборът е повече от разнообразен.

Сред авторите може да видите имена като Цветана Гумеле, Крикор Касапян, Вълчан Петров, Никола Певичаров, Чавдар Маринов, Калина Атанасова и много други. Интересно явление е завръщането в изобразителното изкуство и в Дружеството на пловдивските художници на доайена Чавдар Пашев, който е отсъствал дълго време от българската сцена.

Снежана Фурнаджиева също присъства със своята картина „Великденски посоки“, която е първата й работа след счупване на ръката. Самата тя признава, че картината представлява полет на душата и мисълта.

Като общо цяло, изложбата е своеобразно набъбване към природата. Един къде тих, къде по-явен поклон пред нейната красота и сила. От животинското царство, през поляни и морета, та чак до човешкия образ. Всеки може да намери своето собствено кътче и да потъне в съзерцание.