Дантелата е символ на крехките човешки отношения

Тя ще се превърне в картинна рамка, зад която ще играят актьорите

Паулина Гегова

Държавен куклен театър Пловдив подготвя нов спектакъл за малки и големи, а заедно с него кипи и една по-различна, но крайно интересна инициатива. За първи път зрителите могат да станат участници в пиесата и то без много усилия. Единственото, което трябва да направят е да дарят своя дантела, която вече не използват.

Новата постановка, която скоро ще бъде представена на пловдивската публика, носи работното име „Имало едно време“ на режисьора Евелина Кьосовска. Пиесата е по приказката на Рада Славинска "Дарена на баш майстора" и е за по-големи деца и техните родители, обхващаща темата за стремежа към една мечта и как когато тя се сбъдне, трябва да съумеем да я задържим. И всичко това през призмата на една любов - мечтана, сбъдната, изгубена и завърнала се завинаги.

Приказката ме привлече най-вече със словото и умението на авторката да поднесе в съвременен сюжет и авторски разказ духът на миналото, на дедите ни. Авторката е диригент на Хор "Евмолпея" и определено е човек, който се е нагърбил с мисията да съхранява и предава духовното наследство за поколенията. И това много силно е изразено в книгата й "Да не бе чудо станало, не би се песен пеяла". В днешния свят на бързо потребление и бездуховност, темата за мечтата, която се отглежда дори и след сбъдването й е особено актуална, според мен. Нетърпението на младите хора, липсата на ценности и идеали, навикът всичко да се случва бързо, и после бързо да се забравя, идеята, че едно желание и цел могат да се отглеждат и пазят дори и след като се осъществят е необходима и важна. Родителите мечтаят за деца, а после ги оставят на баби и бавачки, децата мечтаят за приятели, а са способни да се разсърдят заради дреболия, подрастващите мечтаят за европейска и световна реализация, а всичко научено в училище моментално бива забравено. Корените и ценностите, възпитавани от векове в душите на българите са забравени и завинаги изчезнали, разказва Евелина Кьосовска.

Кукленият театър събира дантелени материали, които са плетени на една кука. Идеята да се използва дантела е на Евелина и сценографа Виржиния Петкова, защото тя прилича на паяжина. Според двете дами, паяжината оприличава нишката на живота и е символ на крехките човешки взаимоотношения. Самите дантели ще бъдат част от 5 пана с рамка, в които актьорите ще играят. Освен това,те ще са част от костюмите на артистите и куклите, основно в бялата гама, с фолклорни елементи. Музиката е дело на Христо Намлиев, талантлив композитор, познат на пловдивската публика от спектаклите "Вграждане" и "Дама Пика". Тя е авторска, но за основа използва българския фолклор.

Искаме да направим публиката съпричастна към постановката. Затова и държим на автентични дантели плетени на една кука, в белите нюанси, защото бялото е символ на чистотата и добротата, споделя Гергана Стаматова – художник-изпълнител на „Имало едно време“.

Това не е първият подобен проект на Евелина и Виржиния. Преди години те са създали друга детска постановка – „Тримата братя и златната ябълка“, където са използвали дантели плетени на две куки. Тази година, творците се стремят да надградят и доразвият това, което са постигнали.

Реално, плетеният декор ще е единственият на сцената, заедно с няколко лампи, които позволяват да се използва театър на сенките и по груби сметки платът трябва да покрие между 15 и 18 кв.м. Вече се сглобяват дървените рамки, на които ще бъдат зашити дантелите, като така създават една красива плетена картина.

От театъра признават, че за сега сравнително малко хора са откликнали и са занесли дантелите си, но изработките са все качествени, а кампанията продължава до 20-ти април. Търсят се най-вече карета, мильота, покривки за маси и легла, кенарени кърпи, които дори и извехтели грейват след професионална обработка. А всеки, който е дарил своето малко късче плат, ще може да си избере репертоарен спектакъл и да вземе билет за двама на цената на един.

Така зрителите не само ще потънат в един чуден свят, но и ще се превърнат в негова основа. Ще изградят визията му частица по частица. Защото дори една дантела може да се преобрази в изкуство.