Обучението ще се проведе в рамките на два дни и е напълно безплатно

И двете вечери, най-добрите бармани ще сервират изключителни коктейли в бара домакин – „Грамофон“

Да си барман не е просто временна работа. Това е майсторлък, призвание и разбира се – отношение към напитките, без значение дали са алкохолни или не. Българската барманска гилдия, пристигна в града под тепетата, за да ни покаже как го правят най-добите у нас. Те ще проведат мастър клас, специално за работещите тази професия в два поредни дни. Датите са 3-ти и 4-ти февруари, а домакин на събитието е бар „Грамофон“.

Това е първото по рода си събитие в античния град, а обученията за професионалисти ще бъдат водени освен от представителите на гилдията, но и от най-добрия барман за миналата година – Димитър Димитров, който ще ви разкрие няколко тайни за успешни коктейли, както на вкус, така и на визия. Мастър класът, както вече споменахме, ще се проведе в два дни с лекции от по 2 часа и са предназначени само за хората от бранша. След това, с настъпването на вечерта, ще се открият две прекрасни коктейлни вечери, в които лекторите ще демонстрират на практика уменията, които са натрупали през годините.

През първия ден на обучението ще бъдат засегнати две теми: „Категории смесени напитки“ и „Битери и вермути“. На следващия ден ще се разискват темите как сами да си приготвим съставки за едно наистина добро питие и „De Luxe коктейли“. Стартът на лекциите е 13:30 часа, а за да бъде максимално ползотворно обучението, местата са ограничени.

Мастър класът е напълно безплатен и предназначен за хората, работещи зад бар. Ако искате да натрупате нови знания или да обмените опит, можете да се запишете за участие на следния телефонен номер – 0883 42 48 45 – Михаил Узунов.

Ако все пак нямате опит в сферата, то заповядайте на двете коктейлни вечери, за да се насладите на страхотни питиета, поднесени по оригинален начин от най-добрите бармани у нас, доказали уменията си на световно ниво.

Паулина Гегова

„О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?“

Защо ли? А как да не?! Събитията от последната седмица в новите програми на българското образование, накараха много сънародници да се срамуват от държавата си. Всички се чудехме кога ще дойде и този момент, но вътрешно някаква надеждица ни караше все пак да вярваме, че в крайна сметка, той няма да настъпи. Да, ама не! 

Образователната система отново потресе и хвърли в шок и ужас народа, с новото решение от учебниците по история, литература и музика за IVти, VIти и VIIIми клас, да се премахнат едни от най-емблематичните и народно-психологически произведения от родното ни, многовековно съществуване. Министерството смята, че "История славянобългарска", "Хубава си моя горо", "Вятър ечи, балкан стене", "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" и "Къде си вярна ти, любов народна" вече не са нужни на подрастващото поколение. Че защо им е? Нали искаме да сме европейци, да следваме запада и да навлизаме в "циливилизацията". Пък после искаме да говорим за просвета. Няма как щом ни лишават от миналото ни, доказало се през вековете. 

Оказа се, че "Робинзон Крузо" и турските песни са по-образователни. Колкото и добро да е произведението на Дефо, обаче, то не може да измести една цяла нация и родолюбието, което толкова ни е нужно, особено сега, в тези тежки, мрачни времена за малката ни държава. Балканското влияние все повече изчезва, потъва не само в прашасалите, пожълтели, разпадащи се страници на учебниците, но и в съзнанието ни. 

Няма как да остана безпристрастна към случващото се, към потъпкването на принципите и националността ни. И тук не става въпрос за шовинизъм, а за съхраняване на традиции и почит към великите именни и безименни творци, положили основите на българското учение. Става въпрос за това да не забравяме кои сме били, от къде сме тръгнали, какво сме преживели и изтърпели. 

Така като гледам, не програмата трябва да бъде сменена, а целият "движим имот" в Парламента. Да ме прощават другарите политици, но след толкова скандални прояви, срамни снимкови материали и абсурдни съдебни дела, се чудя как не осъзнават, че с всеки изминал ден губят все повече гласоподаватели. Държавното ни управление се превръща в латино сериал и то от най-лошите, онези бозавите, ако изобщо има някакъв критерии. 

След няколко години България ще стане домакин на новата столица на културата. Прекрасно постижение, което набира все повече скорост. Но да не забравяме, че културата не се отразява само в настоящето, а и в миналото. Късайки парче по парче от него, след десетилетие или по-малко, когато дойде чужденец и пита: "А вие какво сте постигнали в световен мащаб" ще се изчервим и засрамено ще наведем поглед, а децата ни няма да знаят какво е написал Вазов, примерно. Това е бъдещето, което виждам, без да съм врачка. 

Народът е възмутен, гневен, а този гняв само ще се засилва. Защото когато собственоръчно стъпваме отгоре си, а не сме жертва на съдбата и обстоятелствата, става наистина страшно. Посегателството над Ботев, изопачаването на исторически факти и новите определения за турското робство е кощунство, граничещо с престъпление. Да не разравяме гробове, които отдавна почиват в мир! Българските патриоти са светиня, а не мърша за лешоядите. 

"Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята..."

Сега, повече от всякога!

What does a trap mean? This is a device used to capture rodents. We don’t capture rodents, others will take care of them, but we have a wonderful place called “Kotka i Mishka”.

After the big chase, everybody comes to us to have a beer. In “Kotka i Mishka” there are more than 100 different kinds of Belgian, Czech, German, Serbian and Bulgarian craft beer (Glarus, Byal shtark, Divo pivo) without pretending to be comprehensive. But it’s a variety no other place can provide you with. The sparkling beer connoisseurs gather at the bar to enjoy the beer, have a talk and have fun the way you can only do it in Plovdiv – culturally. Of course, there’s everything else – from home-made lemonade to high quality mature malt scotch.

The beer-house is in the very heart of the creative district, on 14 Hristo Dyukmendzhiev Str. and there’s no way you can miss it. Even though it has a small capacity, it brings coziness and comfort that you won’t easily find somewhere else. The ones to blame are the architects from Studio 8 ?. They have skillfully weaved wood, bricks and metal into the interior in order to turn the kingdom of Cats and Mice into a really exciting place. On the upper two floors of the old house are the editor’s offices of two on-line medias and this has been set in an elegant way in the design and spirit of the place. A special accent in the club is the wooden staircase, which quite often serves as an improvised seating area, for the seats in “Kotka i Mishka” aren’t many – about twenty inside and just as many outside. Soon the club will have more space, as it’s expanding by adding additional space in the industrial style. If you don’t find a place to sit, use the nearby curb with a provided cushion, as many others do.

What should the interior design of a bar in the creative district be like? Art, of course. The most precise definition is Berlin-Scandinavian interior. One of the colourful elements in the beer-house are the old track bicycle ‘parked’ over the toilette, the large rodent traps hanging over the bar and a big black board located  right next to the entrance. Every visitor can write something on it with a piece of chalk, which they’ll find easy. The black board in erased every other month, so that everyone can leave something. A few days after it’s been cleaned, it’s drawn and painted once again with all sorts of funny pictures and wisdoms, mostly connected to the beer.

In “Kotka i Mishka” they also give out small secrets. The bartenders are not only very kind, but also proficient in the beer’s history. They’ll sever you your favourite drink with an interesting fact about it or a story about the origin of the beer that you have chosen. In case the beer is new and doesn’t have a long history yet, they’ll reveal to you the secrets of its brewing.

“Kotka i Mishka” is one of those places in which after the second time you’ve been there you speak to everyone in an informal way and you feel at home. If Kapana was a cake, “Kotka i Mishka” was going to be the icing.