Калоян Илиев – Кокимото представи свои произведения в U PARK

Стефка Георгиева

За Кокимото, както ще го наричаме по-нататък в текста, за по-кратко, чух за пръв път миналата година, когато Църквата, без никакво чувство за хумор, реши да забрани една от неговите изложби, които е крайно недопустимо, имайки предвид, че живеем в демократична република, в която е редно да има свобода на словото и изразяването. Определено най-характерното нещо при него е яркият му стил, чрез който се изразява. Понякога съчетава работата на различни автори, за да създаде нещо ново, пречупено през личния му поглед.

В момента в U P.A.R.K. е представена новата му изложба „Морско бягство (от действителността)“. Изложбата се състои от серия картини (условно ги наричаме така), които Кокимото нарича „Морски пейзажи“. Той представя морето в различните му състояния, като разиграва различи сценарии върху платната, които всъщност са навигационни карти Хидрографската служба на Британското адмиралтейство. Върху тях Илиев добавя различни дигитални изображения, които осъществяват сценария и сюжета на творбите. 

Картините определено са свежи и новаторски и ме връщат в период от детството ми, през който бях запалена любителка на картографията и се опитвах да си набавя карти на какво ли не. Весело и по детски наивно ми стана, когато видях работата на Кокимото. Чудесен е мостът във времето, който се опитва да направи. Хартиените карти вече почти не се използват и сякаш имат стойност само за колекционерите. Само че след миг нещо силно ме смути. Всъщност не знаех какъв е смисълът на това нещо, някак си не го разбирам. Според него той „рециклира карти като ги превръща в произведения на изкуството“, защото маринизмът имал нужда от осъвременяване, по мнение на автора. Да, весела и забавна атмосфера създават картините му, но трудно бих определила апликации на дигитални изображения върху карти за изкуство. Всъщност с огромно удоволствие бих закачила негова работа вкъщи, защото виждам  работите му като изключително позитивни и създаващи настроение, но обявените цени рязко ме разубедиха.

Ден по-късно все още се чудя – хареса ли ми тази изложба или не и отговор нямам.