„Брутално” ми се плаче от книгата „С@мот@“ на Мартина Дечевска

Стефка Георгиева

Ако някога имате нужда от блестящо представяне, помолете Александър Секулов да го направи. Може би ако снощното представяне на книгата „С@мот@“ на Мартина Дечевска беше направено изцяло от него, щях да да си я купя. Може би. Да ама не. Контраста между излезлия пред публиката на Spirt&Spirit Любен Петков и младата авторка след него беше толкова рязък, че беше трудно да възприемем всичко, което чуваме.

Излиза Дечевска на сцената пред публиката, започва да говори и… Точно там всичко приключи. Първо Мартина нарича романа си „моето дете“ r след това „продукт“, а това нещо има претенции да бъде част от литературното изкуство. Не съм шокирана от жаргонните думи в романа, нито от това, че може да бъде сравнен с 50-те нюанса сиво на Джеймс. Най-стряскащ ми е фактът, че това бива класирано като съвременна българска литература. Само дето е литературно колкото книгата на Емил Конрад, като направим важната уговорка, че влогърът съвсем не твърди, че е писател. Момчето си каза, че води влог и е написал нещо, което не може да определи много ясно, но няма претенции за литературната му стойност. Но Мартина има такива.

Наистина се опитах да я прочета тази книга. Насилих се за цели 30 страници и повече не издържах. Колкото и положително настроена да се опитвам да бъда към младите автори като Августин Господинов, който е поет точно колкото Дечевска е писателка, някак си ми се губи естетическото и красивото в тези книжлета. Ако Августин омаскари българската поезия със стих от рода „който чука не мие чиниите“ и тем подобните му дълбоко философски разсъждения със сексуална нотка, то Мартина направо се подиграва на литературното изкуство. Грубо-негрубо, за пръв път в живота си се радвам, че младото поколение емигрира. Или поне част от него.

След като младата писателка няколко пъти повтори, че от 4 години живее в Америка и по-конкретно Ню Йорк, се запитах „Ами защо не си издава книгата там?“. Пък вие сами си отговорете на въпроса защо издава книгата си в България сама, а не чрез издателство.

Небезизвестен факт е, че сексът продава. Питам се колко хора ще си купят тази книга, само заради садо-мазо елементите и „бруталните сексуални сцени“, както бяха описани от авторката? Брутално това, брутално онова… Много неща бяха определени по този начин, но на мен най-брутална ми беше самочувствието и подценяването на другите. Чудесно е, че на 25 години се опитваш да направиш нещо значимо, лошото е като се вземеш твърде на сериозно. „Нямаме нужда да минаваме бариери и да минаваме нечие одобрение, за да излезем с нашето изкуство.“ В такъв случай къде останаха съвременните критици? Заличихме ги от света ли? От друга страна Мартина каза: „Книгата е продукт на моето изкуство“, което твърдение оставя изкуството извън книгата, но тя се оправда с това, че „не възприемам нещата по такъв начин, може би защото все пак от 4 години живея в Щатите“, а ние простосмъртните в малкия Пловдив явно не сме толкова отворени към света.

В представянето си, Мартина Дечевска не пропусна и да натърти, че е журналист, работил в престижни медии и телевизии у нас. Супер, браво на нея. Журналистът Мартина може би се справя добре. Но писателят Мартина малко ме уплаши с изявлението, че романът й най-вероятно щял да има продължение. Кому е нужно? На българите им трябва живо изкуство, пулсиращо, стойностна литература и обсебваща музика. Красиво ни трябва на нас, а не поредната разредена боза, с която да ударим дъното на деградацията. Нестойностни неща имаме много, повече не са ни нужни.  И моля ви, УМОЛЯВАМ ВИ, не я поставяйте до автори като Любен Петков в литературните си четения, защото ми се плаче. „Брутално” ми се плаче!

И за да не бъда чак толкова крайна, ще си призная: две неща ми харесаха в тези безкрайно дълги 55 минути на представянето. Първото е, че Дечевска се опитва да разисква темата за насилието. Не че й се получи много добре, но желанието да пише за нещо по-сериозно  от литературно садо-мазо порно е похвално. И корицата на книгата ми хареса. Браво на Александра Рамирез за нея.

Литературното четене на тази мъка приключи със „стих“ на Дечевска, прочетен от Александра. Мартина, не и го причинявай повече това на момичето. Размирез е прекрасна и талантлива, но тя рисува, не изнася рецитали. С говорни дефекти и притеснение е трудно да се четат „стихове“ пред публика.