В съвремието не се рисуват голи мъжки тела

В българските музеи има едва 370 експоната в това направление

Паулина Гегова

В Античността и Класиката, че до някъде и в Ренесанса, голото мъжко тяло е било по-почитано и известно от женското. В изкуството то е пресъздадено с патос, с показ за силата на мъжката личност и красотата й. Въпреки това, малко по малко, нещата се изменят и женското тяло изкласява като модел за рисуване. И до ден днешен тази тенденция се запазва, а отношението към мъжката физика е притихнало, някак глухо. Прожекторите не го търсят, не го осветяват, то е отшумяло.

Този факт се забелязва силно в българското изобразително изкуство. Именно такава изложба се откри вчера в къщата с постоянна експозиция на Енчо Пиронков в Старинен Пловдив – една своенравна колекция на „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“. Изложбата е съвместна работа между ГХГ и ГХГ София, както и много български музеи, които са предоставили творбите си.

Идеята за проекта се ражда преди 3 години, когато уредникът на ГХГ София Пламен Петров присъства на изложба в Париж със същата тематика. Скандална, провокираща, но пълна с представители, работели в тази насока. Само в тази зала са присъствали над 600 произведения. Не същото може да се каже за родното ни изкуство. В българските музеи се съхраняват общо 370 експоната, което е изключително малка бройка за този 90-годишен период.

Тъй като голото мъжко тяло се появява изключително инцидентно в творчеството на българските художници и скулптури, вторият етаж на къщата на Енчо Пиронков, е запълнен само с академични задачи. Това обяснява и някои анатомични грешки в работата им. Творбите са сравнително натуралистични. Избраните за модели мъже са от различни възрасти, в лицата им се откроява различно бреме, преживявания, мъдрост.

Интересно е, че голотата не шокира присъстващите. Нямаше негативно отношение, напротив, забеляза се любопитство. Но също така, трябва да се отчете, че посетителите на откриването не бяха и много. Едва ли се събраха повече от 50 души, което ни навява на мисълта, че цялостното мнение на общността не е толкова приемливо. Така е при хората! Темите табу за едни са изключително интересни, за други непристойни.

Все пак, ако искате да опознаете тази скрита част от творчеството на художници като Станислав Доспевски , Никола Канов, Захари Желев , Христо Станчев (1870 -1950), Михаил Лютов, Александър Мутафов, Владимир Димитров – Майстора , Ненко Балкански и други, може да го направите до 24-ти април.