„Отстранени системи” събират осем творци- сродници

Националните есенни изложби се завръщат към спецификата си от времето на създаването на този формат. Започнали като алтернативна форма на изява, даваща възможност на млади автори, те се превърнаха в официоз през годините, а сега се завръщат към корените си, обяви програмният директор и куратор на Националните есенни изложби доц. Галина Лардева на представянето на програмата на знаковото културно събитие за тази година. Темата на Националните есенни изложби  “Отстранени ситеми” събира осем български автора, работещи в страната и чужбина. В основата на концепцията стои способността на произведенията на изкуството да се самонаблюдават чрез последователно оттегляне от себе си, чрез преднамерена смяна на гледната точка, чрез нейното разколебаване и релативиране.Най-старият форум на изобразителното изкуство у нас стартира на 1 септември в 18ч. от Балабановата къща, като изложбата приютяват още Къща на мексиканското изкуство и Хиндлиян.

Ще бъдат представени осем изключително интересни творци, трима от тях са родом от Пловдив- Десислава Костадинова - живопис, Десислава Унгер – графика и рисунка, Елена Яневска – скулптура и фотография, Емил Бачийски - скулптура, Константин Костов - живопис, Петър Минчев - живопис, Симеон Симеонов - скулптура, Филип Попов – графика. Някои от тях живеят и работят зад граница, където имената им се носят от уста на уста в арт средите. От първи септември те ще станат част от културния живот и на Пловдив. Ще има и един голям дебют- на изключително талантливата Десислава Костадинова, завършила при проф. Андрей Даниел.  

Националните есенни изложби са представителна платформа за българско изящно изкуство. И този път ще представим най-доброто от съвременните тенденции в живописта, графиката и скулптурата, като при това отделните изложби остават самостоятелни и в същото време са подчинени на цялостна концепция, допълни Лардева.

Заглавието го мислих дълго време. Спрях се на него заради специфичните процеси във визуалните изкуства, които вървят в момента. Събрах тези автори, защото всички те подхождат интелектуално към визуалния образ и могат да извеждат нови системи. Подходът в подбора не бе експериментален, а експертен, който търси широката публика, каза още кураторът на изложбите.

Комплиментът да бъда поканен на този форум е много вълнуващ. Галина Лардева като хедхънтър успя да ме издири в Париж и след една интересна среща- ето ме тук. Щастлив съм на 25-годишна възраст да бъда част от този формат, при това точно с Отстранени системи- те се свързват с моето художествено поведение. Мнозина се борим срещу фриволната комерсиализация, към която много млади хора залитат, каза един от творците в програмата Константин Костов. Той ще участва с 9 широко форматни пейзажни платна, сътворени специално за Националните есенни изложби. Защо живопис? Защото съм напълно убеден, че живописта е жива. Тя предава най-качествено същността на човека и средата въобще. Радвам се, че мога да се огледам в още седем мои колеги. Те са и мой съмишленици. Те са някъде там, някъде по света и продължават да правят това, което правиш и ти. Това ни свързва. Всички отстранени системи всъщност са сродници, каза младият художник.

Националните есенни изложби 2014 стартират на 1 септември и продължават до края на месеца. Организатори на „Отстранени системи” са Oбщина Пловдив, Общински институт Старинен Пловдив и фондация „Култура и съвременност”. Програмата е част от културния календар на Пловдив, кандидат за Европейска столица на културата 2019.

Със своя надслов „Отстранени системи“ проектът на тазгодишните Национални есенни изложби събира не само участващите автори и техните произведения, но и един кръг от възможни подходи към съвременното изкуство, в който явленията рефлектират върху собствените си основания, наблюдават се, обясняват себе си. Това разполага произведенията не в тяхната затвореност – в една нарцистична самодостатъчност, а във възможностите им да заговарят, да включват в потенциалната си среда други произведения и интерпретационни нагласи и в същото време да бъдат отстранени спрямо тях. Произведенията рисуват други произведения, като се отстраняват от тях и по такъв начин се завръщат към себе си. Синтезиран израз на това отношение е класическата художествена фигура на присъствие на картина в картината. В опита на „Отстранени системи“ засичащите се в различни плоскости една спрямо друга рамки образуват мрежа, която се самосъздава наново, регенерира в отстраняването от самата себе си.

В последните десетилетия мисленето за изкуството е силно разколебано в своите основания. Зад опитите на всеки цялостен поглед стои интуитивното усещане за „края на изкуството“ (Артър Данто), за необходимостта от принципно нова ориентация, за ново възприемане не просто на изкуството, но същевременно и на света около нас. Изкуството и светът стават едновременно мислими чрез понятия като „перформативен обрат“, при което същността на произведението се поставя в процеса на неговото създаване и в жестовете на публична интеракция, или „иконичен обрат“, при което произведенията на изкуството се създават и възприемат в условията на визуална комуникация спрямо всички останали образи на света. Представата за „Отстранени системи“ предполага да се говори за „автопоетически обрат“.