Баща ми горе е влюбен в момента в Amy Winehouse. Там са и другите- Кърт Кобейн, Морисън, Джоплин. На нас ни е скучно, не на тях

Росен Карамфилов представи първия си роман „Колене”, посветен на баща му Кольо и любовта им, пред пловдивска публика снощи. За болката, за безсънието, за силата и горния свят Росен говори пред Аня Петрова.

Колко трудно ти беше да напишеш този роман?
По-добре не питай. Това е най-трудното написване. Мисля, че каквато и книга да напиша ще ми е много по-лесно след тази, поради простата причина, че тук задълбах много в личното и интимното. Пък е много лесно за един пишещ човек да си измисля светове – аз не съм измислял нищо! Аз преживях всичко.

А не е ли също трудно да покажеш душата си пред целия свят?
Не само, че е трудно, ами е... не знам. В момента, в който пишех, не мислех за това дали е трудно, дали е редно, дали не е. Тези неща не ме интересуваха. Мен ме интересуваше само това, че тази книга носи паметта на баща ми и е посветена на него.

Имаш ли някакви очаквания към самата книга?
Очаквам да заживее собствен живот и хората щом четат „Колене” да мислят за книгата, не за мен. Искам да заживее собствен живот и аз да бъда оставен на мира. Това ми е много важно – нямам очаквания за читатели, нямам я тази суета.

А пускайки книгата на свобода, пускаш ли и нещо от себе си?
Искам да се освободя от черните емоции в тази книга – болката, тъгата, страданието. Искам да ги пусна по течението. Мен ме интересува това аз самият да имам покой. Тази книга е написана заради това – с дълбок поклон към Кольо Карамфилов, баща ми, и в името на това аз най-накрая да се успокоя, това е истината.

Продължава ли безсънието ти?
Не! Спокоен съм вече. Спя до следобед. Нищо, че не мога да спя посред нощ, спя до късно. От университета са много готини към мен и ме разбират, че съм бавен студент и т.н. Не съм човек, който си ляга рано, по-скоро си лягам рано сутринта, от колкото рано вечерта. Но пък това е пънк и свобода.

Кое ти даваше сили в тази една година?
Йо! На испански „йо” означава „Аз”, така че да. Тя е единственото нещо, което ми даваше сили.

Има ли нещо или някой, който те е разочаровал в този период?
Разочаровах се от себе си най-вече, защото имаше моменти, в които си позволявах да не бъда това, което съм. Поддавах се на агресия, не агресия, но на дълбоката болка. А пък ако се оставиш на тази болка стават много гадни неща. Държал съм се по начин, по който не съм искал да се държа всъщност.

Какво научи за себе си?
Научих, че съм по-силен от колкото очаквах.

А за Кольо?
Че го обичам още повече, от колкото мислех, че го обичам.

Как ще продължиш напред след толкова истински и емоционален текст?
Със стихосбирка след пет години.

Защо пет?
Не искам да издавам нищо скоро време. Не искам да се шуми около мен, не искам да издавам, не искам нищо. Искам покой. Искам романът „Колене” да свърши всичко, което аз не съм успял.

Как завършва филмът, който Кольо и Фелини снимат горе на небето?
Не съм сигурен, тъй като още не е завършен. Но със сигурност баща ми е влюбен в момента, примерно,  в Amy Winehouse, това мога да ти го кажа със сигурност и тя му пее „You go back to her and I go back to black”. Tова е смисълът. Той в момента е с много по-значими същества, от колкото има тук долу. Все пак горе е Кърт Кобейн, горе е Морисън, горе е Джоплин. На нас ни е скучно, не на тях.