Сменя шест чиновнически кожи в Сако от велур

Пиесата на Стратиев оживява отново утре като призив за пробуждане, тъй като е чудовищно актуална и днес, 30-години по-късно 

Когато загубим чувството за срам, българската ламя става годзила, каза режисьорът Борис Панкин

Шест чиновнически кожи за ролите на шест различни злодеи зад бюра ще смени големият Кръстю Лафазанов утре вечер в Дома на културата. Той ще играе лошият държавен служител в целия му спектър в спектакъла Сако от велур по пиесата на Станислав Стратиев на режисьора Борис Панкин.  С предпремиерата на новото заглавие на пловдивския театър ще се открие и фестивалът Сцена на кръстопът. Освен режисурата Панкин е автор и на мултимедийната концепция, реализирана от художника Калоян Панов- Паното. Артистичният отбор, който утре публиката ще има шанса да види, е меко казано пъстър- добрите герои са Тони Минасян и съпругата на Лафазанов- Елена Начева. На сцената ще излязат още директорът на Драмата Кръстю Кръстев, Тодор Дърлянов, Димитър Банчев, Красимир Василев, Мария Генчева, Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев, Светлана Мановска, Димитър Димитров, Тодор Генов, Иванка Димитрова, Елица Захариева, Тихомир Кутев, Вангел Апостолов. Най-малкият актьор е Александър Секулов- младши.

Утре ще видите история за една хипертрофирала държава, в която живее един нормален човек. Темата е изключително актуална и днес. Сами ще прецените дали нещо се е променило в сблъсъка между действителността от преди 30 години и настоящето, каза драматургът Александър Секулов и сякаш сам подсказа какво ще открием. Разлика няма!

Повече от година се опитваме да съберем екипа за това представление. Резултатът днес е компания от актьори от всички поколения. От малкия Алекс до доайена Тодор Генов на една сцена. Ще видим дебюта на последната реколта на НАТФИЗ Тодор Дърлянов и Димитър Банчев- двама господа, които джентълменски се съгласиха да се дублират. Самото сако от велур, носено от толкова велики актьори, е на гърба на Тони Минасян. Ще видите и студентите от ПУ Елица Захариева и Иванка Димитрова. В спектакъла няма декор- сценографското решение и костюми на Петър Митев са друг тип интерпретация. Музиката на Пламен Мирчев- Мирона е оригинална, писана специално за постановката. Както и мултимедията е рисувана за нея, разкри детайлите около Сако от велур режисьорът Борис Панкин. След което припомни думи на чиновника (Кръстю Лафазанов) към Иван Антонов (Тони Минасян): Днес никой не си поправя грешките, а прави по пет нови, за да ги прикрие.  Идвайки насам минах през главната, където има разположени едни красиви, шарени шатри, визира предизборните павилиони Панкин. Там видях щастливи и празнуващи хора, пият, ядат, раздават кибрити. Цари едно пълно безсмислие. Сякаш нищо не се е случило в последните година-две. Може да сме загубили всичко, но когато загубим чувството за срам, българската ламя става годзила, каза Панкин. Той прави третото си Сако от велур. Но твърди, че тази пиеса не е звучала по-чудовищно актуално.

Кръстю Лафазанов дойде със сакото на последния си образ в спектакъла- шестият, най-зловещият чиновник, върху ревера на което червенееше гордо медал за особени трудови постижения. Чиновникът е основната машина, която мачка обществото. Ролите ми са смешни, но наистина зловещи. Искам да накарам хората да видят силата на бюрокрацията. Мъча се да осмея чиновника, но и по някакъв начин да го предизвикам. В крайна сметка всичко, което правим и всичко, което се случва, дава някакъв отпечатък, каза Лафазанов. И даде пример за бюрокрация със състоянието, в което се намира в момента пловдивския театър година след пожара. Утре откриваме Сцена на кръстопът, но къде е сцената? Няма я. Защо? Тъй като някой в някой кабинет е направил или не е направил нещо. Ние продължаваме със сезифов труд да търкаляме камъка към върха, но точно под него нещо ни бута и пак се озоваваме в подножието. Ще ми се с този спектакъл, а и с всичко, което правим, да събудим чувството за борба у хората. И помнете- никаква, никаква толерантност, данъкът трябва да се плаща, влезе рязко в кожата си Лафазанов.

Пиесата не е за чиновника, а за обикновения човек, като се надявам все пак някой чиновник да я гледа. Смятам обаче, че трябва да вървим с усмивка напред, оптимист е половинката на Кръстю-  Елена Начева.

Не бива да бъдем толкова спокойни при всички филми, в който ни вкарват. Да, много сме толерантни, но има моменти, в които не бива да сме такива, каза директорът на Драмата Кръстю Кръстев, който е и част от актьорския състав в Сако от велур.