Деко чете поезия от смарфон в Библиотеката

Аня Петрова

Едва двайсетина човека решиха да отпразнуват малкия петък с поетичната вечер на Недялко Славов в клуб Библиотеката. Малко сме – силни сме, нали така? Качеството на публиката, обаче беше водещото. Всеки един беше отишъл като приятел, читател или почитател на Славов. Романите му са повече от впечатляващи и със сигурност могат да те оставят без дъх. А поезията му…

Издателката Божана Апостолова импровизирано го представи пред всички, разказвайки как преди години ги е водила заедно с Йордан Велчев и Добромир Тонев да рецитират пред глухонеми. Те хората си ядат, а ние четем стихове, смееше се Славов и каза, че никога няма да забрави гробната тишина и единствено лъжиците, тракащи в чиниите. Друг път ги е водила на полето при работниците. Десет години с Божана не са си говорили, а тя напук не му е чела книгите. Сега след като преди няколко месеца възобновяват връзка ги прочита всичките и единственото, което успя да каже е, че Славов заслужава един дълбок поклон за творчеството си. Рядкост е в българската литература да се намери автор със стил, каза тя, а предвид колко автора е издала през живота си, думите й са повече от ясни и искрени. Деко е човек и творец, избрал  слънчевата страна на живота. Само го каза, а и това ясно проличава в думите по страниците.

Вечерта беше отредена за едно друго лице на Недялко Славов. Лиричното, малко носталгично, но все така красиво. Още в началото той разказа как преди години мястото, в което се намира клуб Библиотеката, е било отредено за поетите и художниците, като всяка от групите си е имал отделна зала. Разбира се, къде човек на изкуството без неговите музи? Девойки са се въртели около масите и въздишайки са слушали рециталите им. Писателите и поетите са писали по салфетки или покривки в творчески и алкохолни пориви, а по някое започва и редовното разменяне на поетически юмруци. Тази носталгия към онези времена ясно проличаваше в  четенето на Славов. Той сякаш си беше у дома и с поемите си успя да докосне душата на всеки един слушател. Пет поеми , написани през последните десет години, а две от тях са гръбнакът на два негови романа. Една магична нощ, обляна в рими и спомени за улици, хора или просто чувства. Всички искаха Славов да завърши със стихотворението, посветено на Кольо К., но той го беше забравил. Добре, че се намери дама със смартфон в публиката. След леки уроци по употреба на тъчскрийн Деко загуби текста. Та се наложи добродетелката да остане до Славов на сцената и да му партнира.  Аплодисментите никога не стигат за автор като Недялко Славов. Поезията му може да бъде откритата рана на всеки един от вас. Темите са болезнено познати, но не в смисъла на комерсиални, а сякаш забиващи нож в сърцето.