Актрисата раздава светлина с усмивката си

Мечтае да се научи да скача на ластик, да я хапят комарите в Африка и да мирише на трева

Стефка Георгиева

Радина Думанян е едно от новите лица на Пловдивския театър От вече близо две години тя е любимка напубликата под тепетата. Всяко нейно излизане на сцена е събитие за поклонниците на Мелпомена. И за ценителите на женската красота, разбира се. Радина е с номинация за театралните награди Икар, които ще бъдат раздадени в края на месеца за играта си в представлението Чиста къща. Тя гостува в рубриката на КАПАНА.БГ „Зад кулисите в Драмата”.

Едва ли има по-добра компания за неделния обяд от Радина Думанян. Тя е слънчева, позитивна, обаятелна и безпределно чаровна. Номинираната за театрална награда Икар в категорията „Дебют на годината“ може да ви омагьоса без дори да усетите.

Нямаше вариант, в който разговорът ни да не започне от театъра и сцената. Съвсем неочаквана беше реакцията ѝ, когато заговорихме за номинацията за Икар. Оказа се, че я приема двустранно. „Хубаво е. Това означава да ти дадат тласък хора, които от дълги години се занимават не само с театър, но и с култура. От друга страна фактът, че някой следи израстването ми, ме прави още по-отговорна и ангажирана , държи актьорския ми дух в непрекъсната кондиция за бъдещите проекти."

Младата актриса сподели, че за любовта си към театъра е благодарна на първите свои учители –актрисите  Ваня Сивинова и Соня Ботева, които са запалили искрата. „Те ме научиха да използвам диафрагмата си. Бях на 10 години и дори не знаех какво е това нещо.“ Симеон Алексиев нарича Учителят. „Той ми даде очи, помогна ми да намеря брод към изкуството в най-деликатните години от младостта (юношеството). Научи ме да обичам театъра. “  Това не е нещо, което се е родило в нея изведнъж или случайно. То е узрявало в Радина като пъпка на цвете, чакаща подходящия момент и условия, за да разцъфне и покаже цялата си красота.

За театъра каза още, че ѝ дава всичко, което ѝ е необходимо, и с нищо не я ограбва. По всичко личи, че това е нейното призвание, защото тя не възприема театъра като работа, а по-скоро като едно огромно удоволствие и вдъхновение за живот. Той е нейният дом. Явно това изкуство има предопределена позиция в живота ѝ, тъй като Радина от малка започва да се заминава с него, като е станала водеща на детско предаване. Съответно се върнахме назад в детството ѝ и така се унесохме в разговора, че съвсем не усетих колко бързо мина времето, прекарано с нея.

Представете си най-готината и позитивна мацка в съзнанието си. Сега го умножете поне по 5. Е, тя е още по- интересна, вдъхновяваща. „Щастливо детство, щастлив човек.“ До този извод стигнахме с нея. А тя определено е щастлив човек, от далече ѝ личи. От ожулените детски колене, до ролите ѝ в спектаклите. „Опитвам се да бъда позитивна към хората, защото те имат нужда от усмивки. Това е верижна реакция. Аз давам малко от себе си на някой, който има нужда от светлинка, той я предава на друг... Хората забравиха какво е да бъдеш щастлив без причина.“

Радина Думанян е като бурна река в пустиня. Чиста, динамична, авантюристична и неочаквана. Човек мечтател. А какви мечти има само и колко са много! Да обиколи света, да се запознае с източните култури, да се научи да скача на ластик. Това е само малка част от многото, което се върти в съзнанието ѝ. Едно прекрасно младо момиче-жена, човек на изкуството, артист, който на сцената е толкова очарователен, колкото и извън нея.

Тук се сещам за думите на един мой учител, който преди време каза: „В семейство на въглищари няма как да се роди поет.“ Да, ама не. Може. Макар и да е израснала в семейство, което няма общо с театъра, тя се е радвала на подкрепата на своите родители. И очевидно са си свършили работата перфектно. Радина излиза извън пределите на биологичното определение. „Сякаш цялата природа и сетивност са събрани в нея само за да може Вселената да ни покаже колко красива може да бъде чрез едно единствено свое творение”, казват неслучайно нейни колеги от Драмата.

А Радина е цялата е любов. Родена да бъде обичана както на сцената, така и извън нея. Нежността, с която говори за това, как е искала да работи в зоопарк, за да може да прегръща животните, е изключителна. Или как иска да отиде в Африка, да я хапят комарите и да мирише на трева…

Опитни театрали определят младата актриса като сплав от страст и нежност. Тя говори с плам за всичко. Особено за времето прекарано в НАТФИЗ. „Академията е място, в което се срещат хора, благодарение на чиито младост и заряд имаш усещането, че можеш да преобърнеш света. Ние се вдъхновявахме един от друг.“ Разказа за това колко близки са били всички в класа. За дългите дни и още по-дългите нощи, прекарани в репетиции на различни откъси. Разказите ѝ за академията описаха едно приказно, митично, сякаш утопично общество, в което всеки се грижи за другия, сякаш са едно семейство. „Най-ценното е, че научих неща за себе си . В  академията личността в мен започна да узрява. Там изградих критериите си за изкуството.“ Сподели, че за съжаление никога не е прекарвала цялата нощ в академията, нито в театъра, но пък знае ли се какво ще последва.

„Няма за какво да се надувам. Какво, да не съм спечелила Нобелова награда за мир?“ Не се превзема от успеха си, не е главозамаяна. Но винаги си имам едно на ум, защото никога не знаеш какво ще се случи утре и как ще те завърти случващото се около теб, казва Радина.

Трудно се пише за хора като нея. Радина е усещане и емоция. За щастие тя пренася себе си и това, което иска да каже на сцената, така че не може да бъде определена като крайно недостъпен човек. Ако все още не сте гледали постановка с нея, вижте „Чиста къща“, в която участва и чиято роля ѝ донесе номинацията за Икар. Радина Думанян не е човек, който можете да подминете.

Снимки: Георги Вачев, Стефка Георгиева и личен архив