Той е Иван Шарков и е едно голямо слънце, разхождащо се по пловдивските улици. Занимава се с фотография, основно пейзажна и улична. Пътувал е, продължава да пътува и няма намерение да спира, но въпреки това иска да остане и да се реализира в Пловдив. Вижте какво сподели той пред Стефка Георгиева за КАПАНА.БГ. 

От колко време се занимаваш с фотография? 

Около 5 години. 

Какво те накара да грабнеш фотоапарата? 

Приятел. 

Кой е любимият ти кадър или зад кой се крие най-голяма история? 

Зад всеки кадър има дадена случка или миг, който ме провокира да го хвана или направя, но не винаги успявам. Любимата си снимка все още не съм я направил. 

Как се насочи към уличната фотография и защо? Има ли нещо специално, което откриваш в нея? 

Първоначално исках да снимам всичко. С времето се насочих към тази нишка от фотографията, защото ми доставя най-голяма емоция, независимо каква. Защото една снимка трябва да ти носи емоция (Перифразирам думите на един човек, Elliott Erwitt, също е уличен фотограф. Мисля точно като него и от негови снимки се запалих). Уличната фотография ти позволява да виждаш живота от различни ъгли. 

Най-щурото ти приключение в фотоапарата? 

Старая се да ги избягвам, когато снимам. Все пак искам да остана незабелязан. От време на време ми викат и се налага да обяснявам или да трия кадри. Може би протестите през 2013г. в София. 

Защо остана в Пловдив, има ли нещо специално за теб под тепетата? 

Защото е най-красивият град. 

Занимаваш ли се с нещо друго? 

Студент съм все още. Уча адаптивна физическа активност и спорт за хора с увреждания в Национална спортна академия.