Студио Wings е дизайнерско студио, позиционирано в Пловдив. Все още е младо, но пък проектите, които са създали и тези, с които тепърва им предстои да се захванат, са повече от впечатляващи. Целият екип се състои от две имена - Надежда Танева и Гроздан Илиев-Графа. Те двамата правят един сблъсък на поколенията и доказват, че работата в екип не признава граници. Графът е този със сериозния и оперативен опит, а Надя е неговите очи и ръце към новото и модерното. Специално застанаха пред КАПАНА.БГ, за да разкажат за съвместната си работа, как са се събрали и какво е да бъдеш, че и да подкрепяш младите артисти в България.
Как се създаде студиото?
Надя: В края на 2012 година, като всъщност се събрахме малко по неволя. покрай работата ни за един бар на Сточна гара, който вече не съществува. Бяхме изпълнители на декора на интериора и се оказа, че работим прекрасно заедно и се разбираме от един поглед.
Какво е направило студиото до този момент?
Надя: До сега сме направили интериорът на няколко завeдения, като поне според мен най-впечатляващото е пиано бар Grand Voyage, който е на 6 км южно от Каварна. Отделно се занимаваме с реставрация на антикварни мебели и с всякакъв тип нестандартни проекти, за които в движение трябва да се измисли технологията, по която трябва да се осъществят.
За пространството в Капана какво може да ми кажете?
Надя: То е задачка, но пак си е и наше.
Графа: Нямаше как да откажем на U-park.
Надя: Грубо казано, това ще бъде магазинче Mini Park. Идеята е да се продават само и единствено авторски неща, но в по-кавалетни формати и с по-достъпни цени, а някой ден може и да се видят неща на студиото там.
Всякакви поръчки ли взимате?
Графа: Началото е винаги всеядно, във всяко едно отношение, но пък ние си поизбираме. А ние имаме късмет и до сега на предложенията, няма как да им откажеш!
Какво мечтаете да направите?
Графа: Ежедневно виждаш всичко, което можеш да промениш. Нещата се раждат като стоиш и си говориш с някого, а после просто го виждаш готово. Мечтите са хубаво нещо, а трябва да се преследват. Лошото е, че живеем във време, в което е трудно да комуникираш с държавата, или по-точно на нея ? е трудно да комуникира с нас. утре мога да сложа два чифта бельо в една стара чанта и просто зaминавам.
А обмисляли ли сте това като вариант?
Графа: О, много пъти.
Надя: Всички сме си го мислели.
А какво ви накара да останете тук?
Надя: Вече съм опитала живота навън в две различни държави. неприятното там е че имаш много шансове, но нямаш право, за нещо толкова елементарно, като избор на ежедневие.
Графа: Ще отговоря с история. Преди десетина години стоим с Кольо Карамфилов на улицата и пием мастика в 8 сутринта на Раковска и то в понеделник. всеки търчи на някъде, хората се блъскат. Той ми вика "Майна виждаш ли какво се случва по улицата", а аз му отвърнах с да и си дадохме наздраве. Ако сме другаде, това с мастиката не бихме могли да си го позволим. България все още е свободна държава.
Разкажете ми малко за изложбата във Виена.
Надя: Това беше едно много странно предложение преди половин година, грубо, от страна на Кристиано, чиято е и галерията, където сме поставили изложбата. Той вижда десктопа на телефона на мой приятел, който всъщност е моя картина и казва "В това момиче има хляб". След предложението питах Графа дали играем и той отвърна с да. От там нататък всичко се случи за седмици, буквално.
Графа: За първи път откривам изложба по скайп.
Как ви приеха там?
Надя: Прекрасно. Като цяло тонът на изложбата беше позитивен и фокусиран върху за свободата на духа и живота. В общи линии, мисля че нямаше човек, който да не разбра изказа ни, защото и двамата сме буквалисти.
Графа: Има и друго. Там хората са много позитивни и не са предубедени. Никой не е станал пророк в собственото си село.
Кажете как виждате изкуството в Пловдив.
Надя: С очите си го виждам. Разхождам се и хубавото е, че сега го виждам на всяка крачка на центъра. Ето виж в Капана са галерийка до арт-шоп до редакция. за жалост книжарниците започнаха да ги правят на магазини за парцали.
Графа: Една вметка към това, което тя говори. Това поколение на Теди Москов, Елин Рахнев, Кольо Карамфилов - аз съм израснал с тях. Те бутаха млади хора, и продължават да го правят. Да ги изнамират, да им помагат, да им дават насоки. Седим сутринта рано и си говорим рано сутринта в подножието на тепето. Решаваме, че заедно ще направим някакъв проект, но не и какъв. Звъни ми телефонът и чувам "Чочо Попйорданов си отиде". Губиш, печелиш - завърта се едно колело.
Как се сработват двете поколения?
Надя: Брилянтно.
Графа: Прекрасно. Ти ако нямаш доверие в младите, нямаш бъдеще. назад не може да се върви, а само напред.
Надя: От една страна комуникацията с този вид хора, много позитивни и работещи, е изключително лесна, бърза и конкретна. От друга страна имам толкова много да науча. Те са открили толкова много неща, защо аз да откривам аз пак топлата вода?
Графа: Тя е като торба с кокаин. Представяш ли си да имаш цяла торба, цели 50 кила кокаин, които да те зареждат. Това са много пари, а аз се чувствам богат заради това. Но не е само тя, а цялото младо поколение е по този начин. Прекрасни деца, които учат, четат Чехов, внимават и гледат. Факт.