Студио Wings е дизайнерско студио, позиционирано в Пловдив. Все още е младо, но пък проектите, които са създали и тези, с които тепърва им предстои да се захванат, са повече от впечатляващи. Целият екип се състои от две имена - Надежда Танева и Гроздан Илиев-Графа. Те двамата правят един сблъсък на поколенията и доказват, че работата в екип не признава граници. Графът е този със сериозния и оперативен опит, а Надя е неговите очи и ръце към новото и модерното. Специално застанаха пред КАПАНА.БГ, за да разкажат за съвместната си работа, как са се събрали и какво е да бъдеш, че и да подкрепяш младите артисти в България. 

Как се създаде студиото?

Надя: В края на 2012 година, като всъщност се събрахме малко по неволя. покрай работата ни за един бар на Сточна гара, който вече не съществува. Бяхме изпълнители на декора на интериора и се оказа, че работим прекрасно заедно и се разбираме от един поглед. 

Какво е направило студиото до този момент?

Надя: До сега сме направили интериорът на няколко завeдения, като поне според мен най-впечатляващото е пиано бар Grand Voyage, който е на 6 км южно от Каварна. Отделно се занимаваме с реставрация на антикварни мебели и с всякакъв тип нестандартни проекти, за които в движение трябва да се измисли технологията, по която трябва да се осъществят. 

За пространството в Капана какво може да ми кажете?

Надя: То е задачка, но пак си е и наше. 

Графа: Нямаше как да откажем на U-park. 

Надя: Грубо казано, това ще бъде магазинче Mini Park. Идеята е да се продават само и единствено авторски неща, но в по-кавалетни формати и с по-достъпни цени, а някой ден може и да се видят неща на студиото там.

Всякакви поръчки ли взимате?

Графа: Началото е винаги всеядно, във всяко едно отношение, но пък ние си поизбираме. А ние имаме късмет и до сега на предложенията, няма как да им откажеш!

Какво мечтаете да направите?

Графа: Ежедневно виждаш всичко, което можеш да промениш. Нещата се раждат като стоиш и си говориш с някого, а после просто го виждаш готово. Мечтите са хубаво нещо, а трябва да се преследват. Лошото е, че живеем във време, в което е трудно да комуникираш с държавата, или по-точно на нея ? е трудно да комуникира с нас. утре мога да сложа два чифта бельо в една стара чанта и просто зaминавам.

А обмисляли ли сте това като вариант?

Графа: О, много пъти.

Надя: Всички сме си го мислели.

А какво ви накара да останете тук?

Надя: Вече съм опитала живота навън в две различни държави. неприятното там е че имаш много шансове, но нямаш право, за нещо толкова елементарно, като избор на ежедневие. 

Графа: Ще отговоря с история. Преди десетина години стоим с Кольо Карамфилов на улицата и пием мастика в 8 сутринта на Раковска и то в понеделник. всеки търчи на някъде, хората се блъскат. Той ми вика "Майна виждаш ли какво се случва по улицата", а аз му отвърнах с да и си дадохме наздраве. Ако сме другаде, това с мастиката не бихме могли да си го позволим. България все още е свободна държава.

Разкажете ми малко за изложбата във Виена. 

Надя: Това беше едно много странно предложение преди половин година, грубо, от страна на Кристиано, чиято е и галерията, където сме поставили изложбата. Той вижда десктопа на телефона на мой приятел, който всъщност е моя картина и казва "В това момиче има хляб". След предложението питах Графа дали играем и той отвърна с да. От там нататък всичко се случи за седмици, буквално. 

Графа: За първи път откривам изложба по скайп. 

Как ви приеха там?

Надя: Прекрасно. Като цяло тонът на изложбата беше позитивен и фокусиран върху за свободата на духа и живота. В общи линии, мисля че нямаше човек, който да не разбра изказа ни, защото и двамата сме буквалисти.

Графа: Има и друго. Там хората са много позитивни и не са предубедени. Никой не е станал пророк в собственото си село.

Кажете как виждате изкуството в Пловдив.

Надя: С очите си го виждам. Разхождам се и хубавото е, че сега го виждам на всяка крачка на центъра. Ето виж в Капана са галерийка до арт-шоп до редакция. за жалост книжарниците започнаха да ги правят на магазини за парцали. 

Графа: Една вметка към това, което тя говори. Това поколение на Теди Москов, Елин Рахнев, Кольо Карамфилов - аз съм израснал с тях. Те бутаха млади хора, и продължават да го правят. Да ги изнамират, да им помагат, да им дават насоки. Седим сутринта рано и си говорим рано сутринта в подножието на тепето. Решаваме, че заедно ще направим някакъв проект, но не и какъв. Звъни ми телефонът и чувам "Чочо Попйорданов си отиде". Губиш, печелиш - завърта се едно колело. 

Как се сработват двете поколения?

Надя: Брилянтно. 

Графа: Прекрасно. Ти ако нямаш доверие в младите, нямаш бъдеще. назад не може да се върви, а само напред. 

Надя: От една страна комуникацията с този вид хора, много позитивни и работещи, е изключително лесна, бърза и конкретна. От друга страна имам толкова много да науча. Те са открили толкова много неща, защо аз да откривам аз пак топлата вода?

Графа: Тя е като торба с кокаин. Представяш ли си да имаш цяла торба, цели 50 кила кокаин, които да те зареждат. Това са много пари, а аз се чувствам богат заради това. Но не е само тя, а цялото младо поколение е по този начин. Прекрасни деца, които учат, четат Чехов, внимават и гледат. Факт.

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…