Двадесет и три годишна, красива и много талантлива. Човек, който има крила, макар и да няма пера по тях. Въздушен мечтател, който не спира да се бори за това, което иска. Приема предизвикателствата с чувство за хумор и се връща да живее в България на инат може би. Пловдив е нейният град, а музиката - призванието ѝ. Тя е Зорница.

Коя си ти?

Зорница Канева, дъщеря на китарист и певица. 

С какво се занимаваш?

Не съм сигурна, уж се занимавам с нещо. Нещото е музика – пея. Принципно май трябваше с българска филология, това завърших. Може би трябваше да стана учителка, но никога нищо не се знае. Музиката напира в мен и е почти целия ми живот, всичко, към което се стремя и искам.

Как започна да се занимаваш с музика?

Може би ми е генетично заложено с родители музиканти. Още в детската градина бях тормозена като едно талантливо дете, да се качвам на сцената и да рецитирам, танцувам, да пея – всичко, което може да се прави върху една сцена. Бях главно действащо лице на концертите там. Бях записана без мое съгласие на кръжоци по танци, солфеж, пиано, а аз исках да свиря като тате – на китара или пък на цигулка. Тогава мислех, че само зубърите свирят на пиано. Родителите ми ме заплашваха, че ще ме спрат от спортните танци, ако не свиря, което не беше ефективно, защото контраатакувах с: „Добре, няма да танцувам!“ В осми клас започнах да ходя на уроци по поп и джаз пеене при Емилия Митева. Това е следствие на широкия диапазон, който имах като дете – 3 октави и половина. Съветът беше да се занимавам с оперно пеене, да ама не. Влече ме друга музика – рок ми е в кръвта.

И какво се случи, когато започна уроци?

Голям срам! Едва пях. Пях песни на Графа и Сафо. Голям срам. Занимавах се около година и половина, но след това заминах за Испания и там всичко приключи.

Как приключи, след като сега продължаваш да се занимаваш с пеене?

Преди около година и половина се запознах с програмист китарист. С него започнахме да правим песни за забавление, за кеф само – като хоби. След това започнахме да свирим пред приятели, когато се събирахме. Малко по-късно си направихме канал в youtube,   записвахме видеа и ги пускаме онлайн. Това ме мотивира да се върна към музиката. След второто ни събираме заявих на родителите си, че пак ще започна уроци по пеене. И започнах.

Участия?

Бях поканена от музикалният ми педагог – Веселина Пашалиева, да взема участие в благотворителен концерт в Bee Bop Cafe. Малко след това се присъединих към екипът на Арт Сцена 4хП, с които имахме 2 представления тук и едно в София, на мюзикъла „Ах, Бродуей, Бродуей“. С китаристът ми, Тодор, организирахме 2 акустични концерта, отново в театъра, съвместно с двама музиканти – Георги Арсов и Цецо Кушев. 

А сега накъде?

Сега – не съм сигурна. С Тодор вече не свирим заедно, за него музиката остана хоби, но за мен тя е цел и мечта, искам да се занимавам професионално с пеене. В момента си търся китарист/и. Опитвам се да задоволя певческия си глад с караокета, което никак не ми е достатъчно. В очакване съм, не знам точно на какво, но знам, че ще е хубаво, усещам го. 

Явявала ли си се на кастинги за музикални предавания?

До момента не, но винаги имам пръв път и смятам да е тази година. 

Вече по-уверена ли се чувстваш в себе си и таланта си?

Вече да. Определено по-уверена съм в себе си и то се усеща и чува в пеенето ми. Преди не исках да се изявявам, а сега искам и искам. Опитвам все по-сложни неща и се радвам, когато се получават добре.

Родителите ти подкрепят ли те? Какво е мнението им, имайки предвид, че те самите са музиканти?

С две ръце напред. С всичко. 

След като обичаш музиката, как ти хрумна да учиш българска филология?

Това е заради двете ми преподавателки по български език – тази в училище, и тази, при която ходех на уроци, тъй като имах да наваксам много, след като 2 години бях извън страната.

Съжаляваш ли, че записа филология, а не музика в Консерваторията?

Не, не съжалявам. Нямаше да се срещна с теб инак. Щом съм го направила, значи е било правилно. А таланта – той е тук, няма да избяга. 

Ти гониш музиката или тя гони теб?

Това е като въпросът: Кое е първо – яйцето или кокошката? 

Кой е най-яркия и силен музикален спомен, който имаш?

Може би първия концерт в детската градина. 

Пяла ли си на улицата? Как се почувства?

Ооооо, това беше.. Ауууу! Много емоционално, най-емоционалното! Детската градина пасти да яде! Сякаш можеш да кажеш и да извикаш всичко на всеки, а хората минават и ти се усмихват. Това те пълни душевно и емоционално. Мога само да предполагам какво е да си на огромна сцена и всички да се усмихват и да са там за теб. Само веднъж ми се е случвало, но се надявам скоро да се повтори.

И сега накъде? Планове за лятото/есента/зимата?

Сега съм в Пловдив, ще остана тук. Ще отида до Испания при родителите си, но за разлика от другите лета, няма да е за цял сезон, а само за кратко. И после продължаваме да се гоним с музиката.

Арт ли си?

Крайно неприятно ми е да коментирам тази тема, защото вече всички са арт. Затова арт не съм, аз съм музикално чедо.