Театърът отесня за вечер-портрет на Александър Секулов

Колко важно е изкуството да създаваш мостове между хората? А мостове между световете? Между съня и реалността? Между мечтата и действителността? Много е важно, много! Това заключиха десетките гости на вечерта-портрет на писателя Александър Секулов в театъра снощи. Камерната зала на Драмата отесня за всички, които искаха да се докоснат до портокалово- изумрудения красив свят на Сашо. Да вдишат от бреговете, на които е акостирал или е мечтал да акостира, да помиришат жените в книгите му, да усетят вкуса на живота от творбите му. А той, животът в творбите му, е вълшебен. Мост между него и нашия живот има и той е съграден от Секулов.

Представянето на автора бе в рамките на фестивала Пловдив чете. Не случайно бе като интимен спектакъл- Сашо е драматург в театъра и, както сам признава, работи и твори в най- вълшебното кътче на вселената. Писателят излезе на сцената заедно с прелестната актриса Радина Думянан, за да изиграе един от диалозите във вълшебните си романи. Не, по-скоро да го изживее и да накара всички в препълнената зала да го сторят. А след театралното четене всички сетива се напълниха, тъй като бе представен премиерно филма на БНТ и Деси Шишманова, посветен на Секулов и мостовете му. Той сам подчертава във великолепната лента, че най-важните мостове са тези, които той изгражда между приятелите си. Прави го сякаш случайно, някак без да иска. Заради което те, мостовете, са вечни. Здрави като гранит и нежни като портокалов облак над яркото Егейско море.