Мирян става известен на българската аудитория с участието си в X factor, но всичко започва много по-рано и много по-далеч. Завършил "Изящно изкуство и дизайн" в Англия, музикалното му развитие тръгва още от дъждовния остров. Имал е няколко участия в лондонски клубове, както и на местни фестивали за поп и рок музика в Шефийлд и Лийдс, Хъдърсфийлд. Интересно е как MIRY се е въплътявал като уличен музикант, за да провери уменията си. Няма по-голям критик от тълпата. Ако тя те хареса, значи се движиш в правилна посока.

Сега, години по-късно, той ни изненадва с дебютния си сингъл и клип към него - I won't pray! Парчето набира скоростна популярност в YouTube, а съвсем скоро, Мирян ще направи и турне, в което да го представи, наравно с останалите си авторски парчета. Клипът е дело на Clamer Design Studio, режисьор и главен концептуалист е Благослав Николов, а оператор – Крум Родригез. Костадинов става част от музикалния лейбъл Homeovoxmusic. Член е на Музикаутор.

Изглежда младият артист се е запътил към върха и ние можем само да му пожелаем успех. Но тъй като сме любопитни, ще му зададем и няколко въпроса. Ето какво каза той пред Паулина Гегова за КАПАНА.БГ

-MIRY! Звучи сладко! Това ли беше целта?

Хаха, съвсем не! В интерес на истината реших да направя тази промяна в псевдонима,  под който издавам музика, с оглед бъдещото ми развитие извън границите на България. Исках нещо кратко и гръмко, пък и това е умалителната форма, която използват голяма част от моите приятели, та просто ми се стори най-подходящо. (Името ми Мирян, което аз много харесвам, просто бива прочетено на английски като име на възрастна дама, хахаха)

-Как се чувстваш след релийза на сингъла? Сигурна съм, че много неща са се променили, но чисто емоционално?

Чувствам се страхотно! Изключително много се радвам и гордея с дебютния сингъл и видеото към него. Най-накрая чувствам, че направих продукт, който правилно представя това, което искам да създавам като музика и това, което искам да предам като творец на аудиторията. За мен е огромна чест, че толкова много хора харесват песента, тъй като аз лично писах текста и музиката към нея. Това е голям риск, особено за неутвърден изпълнител, но нещата се движат изключително положително.

-Трудно ли беше да стигнеш до тук или X factor отвори много врати пред теб?

Никак не беше лесно. Реално предаването ми даде много, но също така е вярно и че изстрадах и си калих волята изключително много. Да се появяваш два пъти в седмицата по телевизията пред толкова голяма аудитория и да пееш всеки път нова песен е огромно напрежение и отговорност, която навярно голяма част от зрителите не знаят, че съществува. Година по-късно, осъзнавам, че аз не съм подходящ за такъв тип формати. Не се чувствах на място и това, което искам да създавам е доста по-далеч от рамките, които бяха поставени. Х factor ме срещна с много добри хора и верни слушатели. Това не мога да отрека и съм щастлив, че нещата се развиха толкова добре, след финала на предаването.

-Като заговорихме за формата, как прие загубата? Ако изобщо може да се нарече загуба.

Загуба щеше да бъде, ако си бях поставил за цел да спечеля, от което да последва разочарование. Аз влязох във формата с идеята да науча повече и да мога някой ден да превърна моята страст – музиката в професия. Всичко това се случи след финала и аз вече творя с пълна сила в тази насока. Щастлив съм, че не спечелих и все пак успях да направя едно достойно представяне, влизайки във финалната шестица. 

-Все пак, зрителите гласуват. Това означава ли, че беше недооценен от тях, или всичко е шоу и в същината си, причините са други?

Съвсем не! Аз съм изключително щастлив да имам неотлъчната подкрепа на огромно общество от интелигентни, слънчеви хора. Още от самото започване на предаването, те направиха така, че в един момент, когато бях отпаднал, само за два дни в социалната мрежа се събраха повече от 9000 човека, които повярваха в мен и за първи път в историята на предаването върнаха участник по желание на публиката. Тази публика ме подкрепи до последно - и в добро и в лошо и направиха така, че да стигна възможно най-напред и в предаването и след това.

-Наблягаш на alternative rock-а. Трябва да призная, че това е един от любимите ми стилове. Като нов изпълнител, от кого гледаш и се учиш?

Вдъхновение получавам от изключително разнообразна музика. Винаги съм харесвал рок музиката, както и всички съставни части – блус, гръндж, пънк, инди и това винаги е бил водещият стил, в който искам да създавам музика. Иначе, за мен няма по-добри учители именно от хората направили революции в музиката от преди много години. Това са имена като Tom Waits, Lois Armstrong, Led Zeppelin, Beatles, John Lee Hooker, адски много джаз, суинг, блус изпълнители, които ще пропусна да спомена поименно, защото ще запълним статията с това, но накратко: магнетични хора, които притежават изключително много страст за това, което правят и са искрени, емоционално отдадени,  интелигентни и вълнуващи. В последно време от съвременните изпълнители харесвам музиката на Hozier, James Bay, George Ezra, Ed Sheeran. Имам честта мой ментор да бъде Георги Георгиев, китариста на група “Остава”, основата на HOMEOVOXMUSIC и човек, на когото изключително много се възхищавам.

-Разкажи ми за живота си в Англия! Не беше ли по-умно да останеш и твориш там?

В Англия завърших бакалавър с пълно отличие, учейки изящно изкуство и дизайн. Още от хлапе мечтаех да замина в далечна държава за образованието си и съм се подготвял упорито това да се случи. Когато пристигнах там, не познавах никого и трябваше да започна да градя живота си изцяло наново, което беше огромно приключение, но всичко премина страхотно. Това бяха годините, в които започнах да се занимавам по-сериозно с музика и успях да наблегна на неща, които са ме вълнували цял живот. Прекарах страхотно там, въпреки всичките трудности и успях да изградя собствен бизнес за дизайнерски осветителни тела, които аз проектирах и сглобявах лично. В крайна сметка, оставих всичко и се завърнах в България, за да поставя началото на музикалната си кариера. Някои го наричат смелост, други глупост, но аз съм щастлив с изборите си и решенията, които взех.

В Англия съществува много потенциал за развитие, но също така и много трудности, които разбираме едва когато навлезем дълбоко в музикалните среди. Там е изключително трудно да пробиеш и това, че нямах стабилна подкрепа и различната ми националност бяха пречка да се случат нещата поне на този етап.

-Пял си и в Корея, където интересът към теб е бил повече от голям. Очаква се съвсем скоро песента да тръгне по техните телевизии. Това е голямо признание. Каква е разликата между изтока и запада?

Изключително много обичам Корея и всичко свързано с техните обичаи, култура, кухня и музика. Хората на изток обожават изкуството и дават мило и драго за него. Разбира се, стандартът на живот играе голяма роля в това дали можем да си позволим да отделим от времето и парите си за такива удоволствия. Срещнах супер много слънчеви хора, които още от едно слушане споделиха, че съм им любимият изпълнител и ще очакват с нетърпение следващи мои появи в Корея. Получих невероятна подкрепа от н.п. г-н Петър Андонов, посланика на България в Южна Корея, който направи така, че моите участия на фестивали и концерти в Корея да бъдат отразени в местните медии – вестници, телевизии, радиа. Едни от най-големите продуцентски компании там проявиха интерес за съвместна работа. Съвсем скоро дебютният ми сингъл ще бъде излъчван по корейски телевизии, радиа и ще може да бъде закупуван от сайтове за музика. Очаква се в скоро време да направим колаборация с известен корейски изпълнител, което да ми помогне да се популяризирам още повече сред аудиторията в Корея, а от пролетта започвам с участия по фестивали и концерти отново на територията на Южна Корея.

-I won't pray! Песен за несподелената любов. Лично преживяване?

Абсолютно! Песента е вдъхновена не от едно, а от две лични преживявания, които си имат и имена. Написах половината песен след една раздяла и след това съдбата реши да ме срещне с абсолютно същата ситуация – това  доведе и до завършване на песента. След първоначалните стадии на огорчение, достигнах до много по-красивото чувство на възприемане на доброто и лошото, такова каквото си е, задържайки хубавия спомен от добре прекараното време заедно и освобождаване от негативните, мрачни мисли. Искам песента да бъде вдъхновяваща за хора преживяли раздяла с близък човек, за да знаят, или да си спомнят, че подобно преживяване никога не трябва да ни съсипва. Независимо колко пъти са ни разстреляли и наранявали, винаги трябва да намерим начин да запазим любовта си и да я отдадем за нещо или някого в бъдещето с надеждата никога повече да не ни се налага да изпитваме болка. 

-Подготвен ли си психически за жертвите, които съпътстват славата?

Участието ми в телевизионното предаване, беше изключително добра възможност да се сблъскам с бърза слава и то безкомпромисна. Това беше огромен шок за мен и лично не смятам, че бях добре подготвен за това. Всичко беше супер неочаквано и буквално се събудих един ден и вече всички в Севлиево ме познаваха и поздравяваха. Това е страхотно и действително мисля, че се научих да отдавам внимание на хората около себе си, които ме подкрепят, като същевременно успявам да задържа свободно време и за себе си. Популярността е добра за растежа ми като изпълнител, но и ми позволява да се срещна с много интересни и добри хора. Радвам се, че хората, които слушат моята музика са такава страхотна аудитория и винаги, било то на концерт или просто на улицата са изключително уважителни, позитивни и будни. За мен е истинско удоволствие.

-Улицата остава ли все така властваща за теб? На улицата често се раждат най-добрите творци.

Хаха, надявам се да е така! Моментите прекарани в свирене на улицата са едни от най-хубавите в моето съзнание и тогава имах възможността да науча много и същевременно да се запозная с много хора, които ми помогнаха в развитието ми като творец. Никога не съм излизал да свиря на улицата от немотия, не съм искал хората да изпитват съжаление към мен, когато ме чуят, а тъкмо обратното. Правих го от любов към музиката и желанието да получа опит и оценка за това, което правя като творчество. Благодарение на позитивните коментари, които получавах, събрах смелостта да вляза в студио и да запиша първите си композиции. Една от причините, поради които обичам улицата е възможността да накараш някого да се усмихне, а по-голяма награда от това няма.

-Заформят ли се колаборации с вече утвърдени групи и изпълнители?

За момента е твърде рано за да се каже, но с много от музикантите в България, които харесвам и уважавам заради творчеството им, сме в приятелски взаимоотношения. Често обменяме идеи и работим върху песни, споделяме мнение и това е страхотно. Радвам се, че съществува такава сплотеност откъм страна на артистите, защото това е нещо, което прави и аудиторията сплотена. Много отдавна хората са осъзнали нещо, което често забравяме, а то е че нашето обединяване ще ни направи само по-силни. Въпрос на време е.

-Склонен ли си да изневериш на стила си в името на успеха?

За нищо на света! Всъщност е странно, че това понякога е било като недооценено качество в моето творчество. Радвам се, че с появата на моя дебютен сингъл получих много коментари и поздравления за това, че никога досега не съм изневерявал на своя стил и всичко, което правя до момента си следва траекторията, която съм избрал. Дори кавър версиите на любими мои песни, които споделям в моя youtube канал, са с изцяло променен аранжимент и всеки е направен с много любов и много желание. Имах възможност да се отклоня, да променя музиката, която правя към нещо по-комерсиално и популярно, но мисля, че взех правилното решение и съм сигурен, че ако бях постигнал огромен успех с нещо, с което не се гордея, нямаше да бъда истински щастлив. Истинското щастие идва от свободата. Когато имаш свободата да твориш, така както вярваш за най-правилно - тогава нещата се нареждат сами.

-Като се сетя за теб, в ума ми винаги изниква прословутата ти черна шапка. В запазена марка ли се превърна?

Абсолютно! Шапки като хлапе никога не съм носил и всъщност бях убеден, че главата ми е нещо крива, та затова не мога да сполуча откъм шапки, но един прекрасен ден намерих бомбе, в което се влюбих и оттогава попълвам често колекцията си. До момента имам към двайсетина, които предимно нося когато не мога да преведа косата си в нормален вид (след часове борба с нея). Тогава шапката е утеха и спасение, пък и ги намирам за истински красиви, та това ще си остане като запазена марка поне за следващите години.

-Ти си част от новото поколение. Каква следа се стремиш да оставиш?

Върховната ми цел в живота е да бъда щастлив и да създавам смисъл с това, което творя. Бих искал, задържайки се на родната сцена, да успея чрез музиката си да вдъхновя и амбицирам младите хора да събудят бунтарския дух в себе си. Смятам, че в последно време това е страхотен дефицит и за жалост апатията е по-силна от всякога. Има толкова много елементарни неща, които могат да се променят на момента, стига да повярват достатъчно хора в промяната и да бъдат сплотени. Ще се радвам ако успеем, заедно с колегите изпълнители в България, да създадем една нова музикална култура в държавата, да превъзпитаме оптимизъм и страст, да задвижим българската музика и извън границите на България и да се гордеем с нашите музиканти, така както се гордеем със своите спортисти. Смятам, че не е загубена битка, напротив, тепърва започваме да се борим.