Стамболов го е казал: "Един ден родината ми ще бъде с присъстващи одухотворени хора"

Паулина Гегова

Той е монолит в Пловдивския театър с безграничен талант и безгранично вдъхновение. Бил е част от театралните състави на Пазарджик, Кърджали, Ямбол, но Пловдив печели много, когато се мести тук. Изиграл над сто и тридесет роли в театъра и над двадесет филмови. Със сигурност, едно от най-почетните имена на родна сцена, което заслужава адмирации. Но освен чудесен творец, кой е и задълбочен човек, с когото си заслужава да събеседваме. Ето какво сподели за Капана.бг

-Г-н Попов, много ми е приятно! Нека сложим началото с това, как започна за вас новата година? С каква нагласа я посрещнахте?

Аз много не се прехласвам по Новите години. За мен това е "Един ден, облякъл се Илия, преоблякъл се и пак с тия". За мен новите години вече не вещаят много хубави работи, защото прекалено много от тях минаха. И все пак съм изпълнен с някакви надежди. 2016-та ме изненада с един нов проект, който ще се проведе в салоните на Стария град: "Житие и страдание грешнаго Софриние." Ще е моноспектакъл. Безкрайно съм удовлетворен, че са ми гласували доверие, защото си срещу зрителя без никакви декори. Разчиташ само на своята откровеност. Също така се надявам скоро и да снимам, защото съм зажаднял за кино. 

-Разкажете ни малко за студентските си години. За младите актьори сигурно ще е интересно да прочетат толкова опитно мнение.

Аз влязох много трудно в тогавашния ВИТИЗ. Тогава той беше идеологически институт, а баща ми беше народен враг. Заминах за две години в Монтана като стажант и си взех изпитите там. Тогава баща ми каза: "Трябва да се образоваш, не може да останеш самоук", но в този период в Монтана аз се запознах с колосите на българския театър. Беше школа, като че по-голяма от ВИТИЗ. Влезнах в класа на Боян Дановски и то последния му такъв. Влязох и в първите часове си помислих: "Какво правиш тук?". Асистентите предлагаха страхотно творчество. Сега студентите не работят. Ние не излизахме от академията. Като почнехме в 8 и 30 сутринта, вечерта пожарникарят ни гонеше. Наистина прекрасно време, защото майсторите бяха други, можещи - Боян Дановски, Филип Филипов, Надежда Сейкова, Елка Гецова. Ходихме да озвучаваме, идваха режисьори да ни гледат. Ние имахме възможност да се реализираме. 

-Как решихте да станете актьор? Детска мечта или тя дойде в по-късен етап?

Абсолютно детска мечта! Аз съм от юридическо семейство. Дядо ми и баща ми са юристи. В 4-ти клас играх в една детска пиеса, взех едно кожено палто на майка ми и го разрязах, за да се направя на мечка. След това си понесох последствията. В 7-ми клас се явих в Дома на пионерите на един кастинг при Тодор Пройков и от там тръгна всичко. Когато не ме приемаха във ВИТИЗ, баща ми казваше: "Абе запиши право". Влезнах за една година икономика и се отказах. Сега понякога съжалявам, че не съм станал юрист. Изживели сме много тежки моменти, но не посегнах към друго. Крастата си е краста! Съдбата и работохолизмът ме наградиха със страхотни роли. Да изиграеш Стамболов или Гешев...много съм благодарен.

-Участвали сте в редица постановки, игрални филми и сериали. Всички те, обаче се разпределят в различни раздели. Нека поговорим за тези разлики. Първо театъра! Какво ви носи той?

За да станеш актьор, трябва да играеш в театър. В него има магия, създаваш я за момент, а в следващия тя изчезва някъде в небитието. Там трябва да изживееш всичко на мига. 

-А киното?

В киното има дубли. Ако не стане от първия, ще стане от петия. Дублите могат да те спасят. И въпреки това, камерата е безмилостна.

-Телевизията, от друга страна е коренно различна история.

Телевизията е дъвка за очите. Там работата е комерсиална, забързана. "7 часа разлика" ми донесе много радост, но телевизията е свързана с много финансови средства.

-Имало ли е моменти, в които сте се чувствали ощетен? Най-вече емоционално!

Да, много пъти! Има представления, в които си даваш душата и искаш да завладееш зрителя, да го прободеш в сърцето, но вече като че ли публиката това не я влече. Радват се повече на простотия, а това много ме тормози. Българският театър принизи нивото на публиката. Трябва да се отделя повече време за възпитанието й.

-Печелили сте доста награди за работата си. Те имат ли толкова голямо значение за истинския творец?

Много е хубаво да получаваш награди. Тогава летиш! Чувстваш се признат!

-Пропуснахте ли желана роля, някъде по пътя?

Меркуцио! Играл съм Каполети, но Меркуцио си ми остана неизпълнена мечта. Макбет също ми е мечта. Но от тук нататък, младите трябва да поемат щафетата.

- "Аз, актьорът". Великолепна пиеса, но доста натоварваща и трудна за изпълнение. Как се решихте на тази стъпка?

Решението дойде много приятно. На представлението на "Евридика", Кръсто ме потърси, за да говори с мен и ми каза, че трябва да замина за САЩ за един моноспектакъл. Свързахме се с Петър Карапетков, за да обсъдим Едуин Бут. Изпратиха ми пиесата, а тя е такава, че където и да я пипнеш, ще откриеш емоция. Заминахме с художника, и се срещнахме с автора Родни Лии Роджърс, който е играл това представление в Чарлстън. Започнахме да работим, да придърпваме някои неща, чудехме се от къде да извадим главното разковниче на пиесата. И залегнахме на емоцията! Работихме дванадесет дена и се върнахме. Започнахме репетиции и тук, в Пловдив. Възхитен съм от възможностите на Петър Карапетков. На премиерата авторът дойде от САЩ и се разплака. Не вярвах, че ще се получи толкова силно влияние.

-"Хамлет"? Защо е толкова важен? Защо репликата "Да бъдеш или не" е най-емблематичната и философска за всички времена?

То е формулирано! Да бъдеш интелигентен или не? Да бъдеш чувствителен или не? Във всяко дете е заложено изкуство, стига да го развие. Всеки може да си напълни стомаха, но не и сърцето. Не разбирам това да живееш като скот. Така аз разбирам "Да бъдеш или не".

-Докато я гледах, забелязах, че истински преживявате проблемите на героя. Не са ли и актьорите в реалността такива - тъжни, самотни, често недооценени, раздиращи се душевно?

Не за всички се отнася това. Във форматите за развлечение, те са удовлетворени. Но истинският актьор е винаги неудовлетворен. Винаги го има "Можеше и по-добре".

-Ако можехте да промените нещо в света, в който живеем, какво щеше да е то?

Хората да бъдат по-добри, да няма завист, да се радват. Всяка сутрин като станат да са благодарни, че са живи. Да не надничат в чуждия двор, да няма антагонизъм и ниски страсти и да бъдат влюбени. Любовта да им грее в сърцата!

-А в себе си?

Да, и аз бих искал да съм по-добър. Бих искал да прегърна целия свят и да му кажа, че го обичам. 

-Съжалявате ли за нещо? За нещо, което сте направил или пък не сте?

За много неща...

-Роден сте непосредствено след II-та световна война. Усещаше ли се влиянието й все още? И какво представляваха тези тъмни години? 

Като дете го усетих. На вратата ни имаше табела Народен враг. Стоях сам на чина, съучениците ми ме избягваха, не искаха да си играят с мен. Беше ужасяващо! Но въпреки това, моето семейство беше щастливо. Растях сред природа. Цялата ни къща миришеше на ябълки и дюли. Но когато дойде време за следване, трябваше да обикаляш съседите си да събираш съгласие, за да може детето ти да се образова. Това е ужасно!

-Как виждате бъдещето? Вашето и на всички останали. 

Надявам се нещата да се прояснят. Надявам се простакът да намалее, първичния, елементарен човек. Надявам се приоритет да стане просветата. Случайни хора не бива да влизат нито в културата, нито в здравеопазването, нито в просветата. Тогава икономиката ще се оправи. Обратното е погрешна диагноза. Стамболов го е казал: "Един ден родината ми ще бъде с присъстващи одухотворени хора". За сега не го виждам.

-Заслужаваше ли си всичко? Целият този живот? 

Да! Е, понякога изпадам в съмнения. Може да се каже, че не вярвам, но се надявам...

 

 

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…