Истинският театър ни показва живота със средствата на изкуството, а не изкуство във формата на живот

Паулина Гегова

Познаваме ги най-вече от спектакъла "Сестри Палавееви", за когото и двете са номинирани за ИКАР за дебют. Младите актриси тъкмо излизат от школата на НАТФИЗ пресни-пресни, но вече налагат таланта си на българската сцена - постепенно, последователно и видно. И двете свежи, енергични и чаровни. Вижте какво споделиха специално за Капана.

-Здравейте, момичета! Като за начало, кажете ни как се чувствате когато сте в Пловдив?

Мила: Пловдив е прекрасен град. Изключително гостоприемен и пълен с позитивни хора. Тук се чувствам много на място.

Боряна: Хубаво! Градът е прекрасен, интересни и многo позитивни хора, и като цяло доста интересуващи се от театър. 

-Давате ли си възможност да се застоите за повече или идвате само по работа и веднага след това си тръгвате?

Мила: Винаги, когато има възможност за парти, оставам!

Боряна: Винаги когато мога оставам, но напоследък предимно около репетиции и представления.

-Играете заедно в постановката на Алек Попов. Предизвикателство ли беше за вас "Сестри Палавееви"?

Мила: Разбира се! От една страна, аз трябваше да дойда и да се сработя с екип, който отдавна се познава и работи съвместно. В постановката участва и колега от моя клас, Петър Петров, и когато дойдохме за първата репетиция страшно се бяхме ошашкали. Но се оказа, че колегите от Пловдивския театър са изключително приемащи и с тях се работи чудесно. Другата трудна задача беше поотделно и заедно да усетим жанра на представлението. Между иронията, пародията, комедията, има тънка граница, по която трябваше да се научим да ходим. Трудно се прави такова нещо на сцената – всъщност представлението е комикс, в буквалния смисъл на думата. 

Боряна: Да! Беше предизвикателство, но в същото време и голямо удоволствие. Екипът на Пловдивския Драматичен Театър е невероятен, удоволствие е да се играе с моите колеги

-Как се сработвате с екипа на Драматичен театър Пловдив?

Мила: Прекрасни, чудни, доброжелателни, талантливи хора. Пожелавам на всеки да работи с този екип.

Боряна: Още от първия миг,  в който стъпиш в театъра, хората там те карат да се чувстваш все едно си си у дома. Прекрасни са, изключителни професионалисти и много ги обичам. За мен е чест да играя с тях. Радвам се, че намерих хора, с които споделяме общи виждания относно театъра.

-А вие двете? Извън сцената също толкова близки ли сте, колкото и в спектакъла? Без кръвната връзка, разбира се. 

Мила: С Боряна се знаем от НАТФИЗ, но не сме били близки. Всъщност се опознахме, докато репетирахме представлението. Героините ни в романа са близначки, така че много се опасявах какво ще правим, ако не си допаднем, но пък ние се разбрахме супер. Боряна е много сладко същество с чувство за хумор и собствен характер, така че много се радвам, че се опознахме.

-Номинирани сте за ИКАР в категория Дебют. Очаквахте ли го?

Мила: Всъщност, не, наистина.

Боряна: Аз също не го очаквах, но се радвам, че оценяват работата, която сме свършили.

-Конкурирате ли се в случая или не гледате нещата по такъв начин?

Мила: Каква конкуренция, абсурд!

-Какво ви даде НАТФИЗ? За какво ви подготви? 

Мила: Според мен човек разбира какво е научил от НАТФИЗ след като излезе оттам. В Академията се работи непрекъснато и нямаш много време да се огледаш и да си правиш равносметки. Разбира се, че ти дава А и Б на професията. С всичките си плюсове и минуси, това беше място, което ме промени много, научи ме да спра да се притеснявам от себе си. И освен това ме срещна с прекрасни приятели, които много обичам. 

Боряна: В НАТФИЗ натрупваш знания и опит за театъра и това да бъдеш артист. Запознаваш се и ставаш приятел с хора, с които имате еднакви цели, интереси и виждания относно театъра и киното. Но за съжаление Академията не може да те подготви до голяма степен за борбата след това.

-Имало ли е моменти, в които ви е било толкова трудно емоционално, че сте били на крачка от това да се откажете?

Мила: В професията ли? Да, имало е, аз лесно се разочаровам, което още не знам дали е добре или не. Дребнавостта, мързелът, нечестността ме сломяват. Актьорът в България трудно се самодисциплинира. Не само актьорът, така сме научени, че все ще ти се получи, няма нужда да си даваш зор. Мисля, че много млади хора тук се борят срещу това. И аз се опитвам да се боря с недостатъците си. А ако питаш за НАТФИЗ – имаше, да. По време на Окупацията. Но всичко идва и си отива.

Боряна: Да, имало е много трудни моменти, но никога не съм искала да се откажа, защото от много други неща съм се лишавала и отказвала през годините заради тази професия.

-Какво или кой ви е давал сила да продължите и да стигнете до край?

Мила: Приятелите, семейството и някаква моя си вътрешна сила.

Боряна: Родителите ми, най-близките ми приятели и Ваня Цветкова.

-Вие те първа навлизате в театралната професия. Какво е театърът за вас и челно място ли заема в живота ви или има и по-важни неща?

Мила: Театърът е...а, де? Това ми прилича на едни дъвки, които имаше едно време, сещаш ли се, LOVE IS …. И многоточие. И така и не разбираш. Не знам, не умея да слагам определения. Важно за мен е всичко, което ме прави щастлива и което ми помага да обичам живота си. Изкуството, природата, пътуването. За мен нещата, които обичам, са свързани. Едното не може бе другото.

Боряна: Мисля, че за почти всички, които се занимават с театър в България, това стои на челно място, предвид обстоятелствата, в които се намират ТЕАТЪРЪТ и КУЛТУРАТА като цяло в нашата страна. За мен театърът е място и начин на живот. И бих добавила един цитат на Оскар Уайлд  „Истинският театър ни показва живота със средствата на изкуството, а не изкуство във формата на живот.“

-Боряна, ти си участвала и в няколко телевизионни сериала. Допада ли ти работата пред камера?

Да, и то много. Благодарна съм за късмет, който имах да снимам още докато бях 1-ви курс в НАТФИЗ

-Мила, ти пък пееш. Музиката страст ли е или си твърдо решена да се наложиш на "пазара"?

Музиката е една от най-големите ми любови от както се помня. Тя някак си изразява всичко, което иначе не мога да преведа на друг език. Без нея съм за никъде. Не знам за кой пазар говориш. Ако мога да превърна музиката в част от ежедневието ми и „работата” ми, ще съм най-щастлива.

-Любопитно ни е - приличате ли си по характер или сте коренно противоположни? 

Боряна: Ммммм не бих казала, че си приличаме особено много, именно това мисля, че може да ни е било притеснението в началото. Но именно това ни беше предизвикателството, с което да се справим и мисля, че го направихме

-Дразните ли се една на друга понякога?

Мила: Хахаха, да, понякога Боряна става хиперактивна докато я карам към Пловдив. Ако не съм в настроение я скастрям. Или й пускам дет метъл.

-Като говорим за колеги, има ли такива, на които се възхищавате и от които по някакъв начин се учите?

Мила: Разбира се. Страхувам се, че ако тръгна да изброявам всички прекрасни хора, с които съм работила и на които се възхищавам – ще пропусна някого, наистина.

Боряна: Ваня Цветкова, това е човекът, който ме насочваше и ме научи на много, и все още го прави.

-А от преподавателите ви в академията? 

Мила: Завърших в класа на проф. Атанасов. Той беше съставил екип от много различни хора с различни подходи. Това ни даде възможност да развием чувствителността си в различни посоки. Радвам се, че съм попаднала в този клас и се надявам, че съм успяла да взема нещо от всеки.

Боряна: От всеки преподавател съм се опитала да взема най – доброто, това което наистина ще ми помогне спец. На мен в тази професия. Но няма как да не отбележа моят художествен ръководител проф. Маргарита Младенова.

-Имате ли си любима изиграна роля или още не сте я открили?

Мила: Обичам си ги всички!

Боряна: Роля: Боряна, от дипломното ми представление „ Грехът Златил“, реж. М.Младенова, както и всяка следваща, която ще възбуди моето въображение.

-Как се промени животът ви, след като се гмурнахте в професионалния театър?

Мила: Това звучи много радикално – как се промени животът. По-скоро опитът ми се променя, мечтите, хоризонтът.

Боряна: След  Академията, живота на артиста в България се превръща в борба ( борба да продължаваш да се развиваш, борба да работиш, борба за оцеляване).  Скоро бях чела някъде, че“ борбата за българската култура е борба за душата на българите“.

-От тук накъде?

Боряна: "Към светлото бъдеще" се казва в "Сестри Палавееви".

Мила: Именно!

-От Капана ви благодарим за интервюто и ви пожелаваме много успехи за в бъдеще.

Боряна: И ние благодарим! И успехи!