Творбите си рисува с акварел, като любимата й тематика е природата, а любимият й музикален фон са класическите звуци на Моцарт, Верди и Чайковски
Тя все още не е имала изложба, а причината е, че не се чувства готова за това
Екатерина Стоянова
Татяна Арсова е от Пловдив, човек на изкуството и по-конкретно – на изобразителното изкуство. Определя себе си като най-обикновен човек- като хиляди други. Твърди, че съдбата й не може да послужи за много интересен суперхит, но, въпреки това, се определя като голяма късметлийка, защото живее в един от най-старите градове в Европа, а за един художник атмосферата е много важна. От дете рисува и е разбрала, че това е нейното хоби, нейното нещо, в момента, в който е видяла изложба на творбите на децата от кръжок по рисуване, когато е била едва във втори клас, и още същата седмица се е записала в същия този кръжок.
Попаднах в друг свят и съм много благодарна на съдбата за това, макар че имаше и моменти, когато със завист гледах другите деца да си играят, а аз трябваше да работя над поредния пейзаж или натюрморт. – с усмивка сподели Татяна
Когато е пораснала, е решила, че „художник къща не храни” и се е реализирала професионално в съвсем друга сфера. Дори не е предполагала, че някога ще се завърне към рисуването, докато дошъл моментът, в който това се случило и вече не било просто хоби, а новата й професия – мечтателна и любима.
Творбите си рисува с акварел, като любимата й тематика е природата. Би могла да рисува денонощно, но се получава или много рано сутрин, или когато излиза на пленер, поради обстоятелствата. Много обича тихичко да си пуска приятна, релаксираща музика – тя импонира на картините й. Обича да твори под звуците на Моцарт, Верди, Чайковски – велики класици, разбуждащи въображението на всяка нежна душа.
Татяна се вдъхновява най-вече от природата, нейното разнообразие и съвършенство. Обича и флората, и фауната, които я очароват по вълшебен начин. Често се случва да спира и дълго време да съзерцава птиците – как общуват, как „си приказват“. Както всеки друг художник, тя също обича изгревите и залезите, тези магични небесни картини, обагрящи не само хоризонта, но и човешката душа. Небето я привлича със своята копринена нежност и красивите пухкави облачета, създавайки причудливи форми.
Възхита у нея будят подредените и целеустремени хора, които знаят какво искат от живота и как да го постигнат.
Тя все още не е имала изложба, а причината е, че не се чувства готова за това. За момента не среща проблеми, но е сигурна, че с времето ще се появят, защото то тече и тя се развива. Вероятно когато почувства, че се е развила достатъчно, ще изложи картините си някъде в Пловдив, където всички да им се насладим отблизо и да усетим онази част от нея, която тя е вложила във всяка от тях.
Творенето й носи щастие и успокоение, нейният живот става все по-интересен и по-прекрасен, благодарение на творчеството. Без него, според думите й, той не би бил такъв. Тя е свикнала да се изразява чрез образи и историята на нейното битие е разказана от картините й. Преди да започне да рисува, тя вижда картината в съзнанието си и после я пресъздава, но в процеса на създаването на една художествена творба, се образува енергийна вълна, която е непредсказуема и променя настроят. Всеки един детайл може да бъде обмислен и планиран предварително, но това се случва при сериозните творби. При нея по-често се случва да не са такива, както казва тя. Татяна рисува природа, а тя се променя във всеки един миг. Когато започне да работи, тя знае, че ще рисува пейзаж и приблизително знае каква ще бъде композицията, но, в процеса на работа, усеща, че някои подробности трябва да се променят. Понякога й се случва да остави настрана една творба и да се захване с друга, на съвсем различна тематика. Картините преди изгрев се различават много от тези, създавани в светлината на първите слънчеви лъчи. Разбира се, на дневна светлина, цветовете се усещат по съвсем различен начин, което е причината да се прехвърля от картина на картина – това е някакъв вид гъвкавост.
Когато я попитахме какво не може да нарисува, тя се усмихна и каза „Мона Лиза“.
„Мона Лиза“ е в съвсем друг стил, друга тематика, друго направление. Тя е красива и изящна по един начин, а картините на Татяна Арсова – по съвсем друг. Те са нежни и изпълнени с живинката, присъща единствено на пейзажа.
Линк към страницата й във фейсбук: Татяна Арсова - Картини - Акварели
http://kapana.bg/index.php/litza/item/4686-tatyana-arsova-hudozhnichkata-vdahnovila-se-ot-kartinite-na-detza#sigProIdd59bd004ff