Имаме много силна ъндърграунд сцена с адски добри изпълнители. Както имаме и обратното. Никой с никой, нищо не дели

Насьо или по-точно Liter Jack, но всъщност Атанас Димитрайков, не е рапър отскоро. Той се занимава с hip-hop от години, още от времето на Респект, но чак сега, когато поема съдбата си в свои ръце и създава самостоятелна кариера , Насьо изпъква на БГ сцената. Бързо печели фенове и почитатели. Музиката му е твърда, смислена и напомня малко за остарялата рап култура, в която не се пропагандираха посредствени текстове и клиширани битове. Участията му винаги са пълни с любители на стила, а клиповете му излизат един по един. Изглежда Liter Jack няма намерение да спре да твори. Амбициозен и твърдо решен да възроди качествената музика в България, той застана пред Паулина Гегова и сподели за читателите на Капана.бг идеалите и бъдещите си планове.

-Наско, как реши да се занимаваш с hip-hop?

Занимавам се с музика. Не съм решавал, просто се случи.

-Какво се случи с Респект? 

Интересен въпрос. Имам само гледна точка, но ще си я запазя за себе си. 

-Работиш с Емо от Central side. Разкажи ни повече.

Емо е най-сериозният човек, с който съм работил. Това мисля, че отговаря на много въпроси. На 34 години съм и приемам музиката си сериозно. С несериозни хора работа нямам. Отделно е и човек с принципи, а такива вече рядко срещам. Проектите са ми интересни защото не са точно мой стил. Винаги съм отворен за експерименти. 

-Има ли артист в България, с когото винаги си искал да работиш?

С Крум от Респект.

-Според теб кой е най-добрият рапър в България?

Крум от Респект.

-"На ръба"! На ръба на какво?

На лудостта, отчуждението, отчаянието.

-Освен с музика се занимаваш и с татуси. От къде дойде любовта към татуирането?

Любовта си ми остана в музиката. Там съм аз и инструментала. Нещо, което включва други хора вече не ми е толкова привлекателно.

-Като твоето лично изобразително изкуство върху чуждо тяло ли го приемаш?

Вече само като работа.

-Ти колко имаш? 

Спях да броя като бяха 7-8.

-Кой е Liter Jack?

Този, който хората мислят, че познават.

-А кой е Атанас Димитрайков?

Този, който малко познават.

-Няма как да не те попитам за бъдещите ти творчески планове.

Приоритет са ми нещата, които ще са в моя youtube канал, както и нещата по албумите. Наредил съм доста колаборации за правене, но всяко нещо с времето си. Работя по два самостоятелни албума, единият от които е изцяло с инструментали на Петър Неделчев ПЕЗ. Отделно един с Димитър Попов T.H.A. и един с Емо. Имам песни в предстоящия албум на Pornographic Monster. Подготвям и албум със сборна формация от различни банди.  

-Музикалната ти кариера се развива доста добре. В България хип-хопърите трудно се реализират. 

Много често дори не е въпрос на трудолюбие и талант. Какво е тогава? Чист късмет? България не иска музика. Иска клоуни и циркаджии. Колкото до мен, мога да кажа, че не храня къща с музика. 

-Old school или съвременен hip-hop?

МУЗИКА! Ако трябва да слушам по-скоро бих си пуснал рок или Liter Jack. 

-В ъндърграунда има някакъв потаен чар. Съгласен ли си?

Аз не виждам чар в това да ти е крив целия свят и да мразиш всички. Аман от дисове и разбирачи. Музиката е изкуство, а в него всеки изразява себе си по свой начин. В България много хора се държат сякаш рапът е тяхно притежание и ревниво си го пазят от "модерните". Имаме много силна ъндърграунд сцена с адски добри изпълнители. Както имаме и обратното. Никой с никой, нищо не дели. Фенове има за всички. 90-те минаха отдавна. Време е някои хора да приемат, че с развитието на света се развива и музиката, и в крайна сметка всеки е свободен да прави каквото си иска.

-Какво е най-важното за теб в творчеството ти?

Да уловя настроението.

-А в живота?

Да уловя настроението и да сме живи и здрави. И да сме добри и да правим добро.

-Както казахме, се развиваш добре. Защо си стоиш в Пловдив, а не се преселиш в столицата, на където се запътват всички, които искат да просперират?

Не виждам какво може да ми даде столицата. Живял съм в големи градове като Торонто и Лондон, не е моето. Пловдив е един от най-старите градове в света и имам щастието да съм роден в него. Никъде го няма стария град, нито Бунарджика. Преди Пловдив беше град на музиканти, художници, артисти... сега е град на чалгари. Ще опитам да променя първо него преди да променям България.

-Винаги когато имаш участие, излизаш на сцената с чаша Jack в ръката. Рекламен трик или ти е любимото уиски?

Не винаги е Jack. Едната ръка ми е празна и нямам какво да правя с нея.

-Благодаря ти за интервюто. Пожелай нещо на пловдивчани.

Пожелавам им да се стегнат малко и да бъдат такива каквито бяха преди, а именно кадърни и добри. Да подкрепят БГ музиката и да са живи и здрави.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…