Мария Станчева: Винаги съм смятала, че е трябвало да се родя пловдивчанка

Паулина Гегова

Всички сме запознати с всеизвестната "вражда" между двата най-големи града в страната - София и Пловдив. Преди години тази свада се усещаше по-силно, но като че ли колкото повече време минава, толкова повече границата между настоящата столица и бившата столица на Източна Румелия, се стопява. Показател за все по-голямото разбирателство е постоянният приток на софиянци в Пловдив и обратното. Истината е, че и двата града имат дългогодишна история и постижения, както и своите положителни и отрицателни страни. И тъй като един пловдивчанин би бил пристрастен, разговаряхме с Мария Станчева, родена и отраснала в София за разликите между двата най-развити български центъра. 

Мария учи българска филология в Софийския университет и макар че живее в столицата, поради определени причини е тясно свързана с Пловдив. Често го посещава, не за дълго, но достатъчно, че да си изгради мнение и да направи сравнение. А тя го обожава, без да принизява и родния си дом. Обсъдихме най-общите битови точки. Ето какво разказва Мария.

Социален живот:

София е град, в който не може да ти е скучно, защото животът е много интензивен. По всяко време на денонощието има какво да правиш, къде да го правиш и с кого. Харесва ми това, че е интернационален град. Пълно е с хора, а има и много чужденци, повече отколкото са в Пловдив. Нощният живот е изключително развит за рамките на нашата държава. От гледна точка на културни мероприятия, тук те изобилстват. Винаги можеш да отидеш на концерт, театър, литературно четене и подобни, независимо дали в големите зали или по-малките барове. Всъщност, Пловдив не отстъпва толкова в това отношение. Заведенията и клубовете не са толкова многобройни, но са артистични и разнообразни. Много е спокойно, самият дух на града е освободен, не те натоварва толкова, а след като стана столица на културата, все повече се разраства. Винаги съм смятала, че е трябвало да се родя пловдивчанка. Привлича ме повече дори от морето. Ако можех да се върна година назад, щях да кандидатствам в тукашен университет и да се преместя. 

Професии и заплати:

В столицата има повече възможности. Стига да искаш работа, можеш да я намериш. Спрямо Пловдив заплатите са поне 1/3 отгоре, което е пропорционално, имайки предвид, че животът е по-скъп. Но е забързано и стресово. Не мога да кажа какво щеше да бъде ако работех в Пловдив, но въпреки всичко тук е по-айляк.

Архитектура и околна среда:

Центърът в София е хубав, запазил е старата архитектура. И там се забелязват соц елементи, но по-голямата част е отпреди този период. Останалата част от града, обаче, е сива. Има хубави паркове и градини, но също така много панелни блокове - стари и пълни с хлебарки. Някои от тях едва се държат и имат нужда от основен ремонт. В това отношение Пловдив е по-цветен, по-арт. Харесва ми, че е подреден на нива. Главната, тепетата, Гребната база, римското влияние, всичко това е изключително впечатляващо. Аз предпочитам по-стар тип архитектура, а тук в основата си е точно такава.

Градски транспорт:

Разстоянията в София и транспортът са голям проблем. Всеки ден се губи доста време докато стигнеш от една дестинация до друга. Както всички знаем, билетът поскъпна на 1.60 лв. Това е абсурдно, защото градският транспорт е отвратителен. Тролеите са добри - обновени, имат климатици, нямат дупки по пода, защото и на това съм ставала свидетел. Трамваите са в лошо състояние. Има бездомници и пияници, които си пътуват по цял ден и контролът не ги сваля. Има линии, които са пренатоварени и въпреки това не им сгъстяват графика. Хубаво е, че е единственият град в държавата с метро, но понякога и то не е толкова удобно, защото в някои часови пояси е прекалено натъпкано. От друга страна, не мога да говоря толкова много за градския транспорт в Пловдив, защото той е почти ненужен. Разстоянията не са толкова големи и никога не ми се е налагало да го използвам. 

Хора:

Хората в столицата са разнообразни - от долни наркомани, през рапърчета, костюмари, интелигенция, до пълни кифли. Повечето са високомерни и груби. Не мога да преценя дали те са изключението или изключението са тези, които се държат човешки. Докато хората в Пловдив са готини. Жизнерадостни и големи айляци. Усмихнати са, разноцветни. Разбира се, всеки има моменти, в които му липсва настроение, но до сега не съм попадала на пловдивчанин, който да се държи зле, независимо дали го срещам в родния му град или извън него. 

Това е скромното мнение на едно 21 - годишно момиче, което още не е видяло много от живота, но е достатъчно умно и откровено, за да си излее душата. От разговора с нея, а и не само, можем да заключим, че всяко място изпъква със своите плюсове и бледнее със своите минуси. Независимо дали е столицата или провинцията, България е уникална сама по себе си страна, а чалъмите на всеки отделен район не бива да ни разделят. Напротив, точно това ни прави толкова интересни, затова трябва да ни обединяват и да ни карат да се уважаваме едни други, без значение диалект, традиции или навици.