Ще оправдаем очакванията за 2019г., колкото и скептици да има в момента, категоричен е директорът на пловдивската Драма
И в политиката има изкуство, и в изкуството има политика. Двете много си приличат, но никога не си го признават. Зависят едно от друго
Банално е, че театърът учи. Той показва, провокира, комуникира със зрителя и му помага да направи своя избор
Расте едно страхотно поколение актьори, режисьори, композитори, сценографи и аз съм наистина щастлив от този факт
Сладкото на живота е, че той е микс от драми, комедии, фарсове, политически кабарета, танци, бурлески и е хубаво, че имаме късмета да изживеем всичко това
Огромен товар падна от плещите на директора на пловдивския театър Кръстю Кръстев преди 2 седмици. След три години на всякакви изпитания, неудобства и лишения, трупата се завърна в своя обновен храм. Битката за тотален ремонт на голямата сцена след драматичния пожар там обаче не бе лека. В крайна сметка Кръстев не направи нито един компромис и благодарение на упоритостта му, културната институция се Възвиси отново. Кръстев за битките, за театъра днес, за младото поколение, политиката и Пловдив 2019 в едно искрено интервю пред Паулина Гегова за КАПАНА.БГ.
-Как се чувствате след откриването на обновената зала?
Чувствам се много добре! Щастлив съм, че Министерството на културата удържа на думата си и само за осем месеца този ремонт се осъществи.
-Какво предстои през новия сезон?
Работа! Ще възстановим "Възвишение". Две пиеси вече се репетират. На голяма сцена "Вълци" по книгата "Трънски разкази" на Петър Делчев, драматизацията е на Сашо Секулов, режисьор Диана Добрева, сценограф Петър Митев, музика Петя Диманова. Участва почти целият състав на театъра и Герасим Георгиев - Геро. Премиерата ще е на 12 септември. Другото ново представление е по текстове на Камен Донев, с режисьор Стайко Мурджев, в което участват младите актьори на Драматичен театър, както и няколко нови попълнения. След това предстоят още нови заглавия като "Боряна" и "Зорбас", които ще излезнат към края на годината.
-Леон Даниел е казал, че театърът е здание, в което актьорите представят зрелища, но без него една цивилизация не може. Защо са толкова нужни тези зрелища?
Още старите римляни са го казали - хляб и зрелище! То е необходимо, за да може човек да възприеме света, в който живее по друг начин. Зрелищата са отдушник за човешката душа. Зрелищата, като понятие, носят илюзията на неслучващия се живот на всеки един от нас. Те са красиви приказки, които са нужни, за да подхранват нашето съзнание с добри емоции.
-В гилдията битува мнението, че към днешна дата българският театър обслужва публиката. Че тя възпитава него, а не обратното! Как мислите, така ли е?
Абсолютно против съм! Театърът е едно "живо същество", което е изключително жизнено, адаптивно, много добро и в същото време адски жестоко. Думата "обслужва" в този аспект звучи лошо. Театърът е необходимото хапче, което кара животът ни да продължи напред. Затова той, театърът, е вечен! Мисълта, че театърът се е принизил , не е вярна. Театърът живее във времето, с времето и ако в момента има някакви проблеми, то е защото събира сили, за да избухне отново и да даде на хората онова, което им трябва - доброта и сила да изживеят живота си по-добре. Банално е, че театърът учи. Той показва, провокира, комуникира със зрителя и му помага да направи своя избор.
-Какви са очакванията ви за 2019-та година и какво е мястото на театралните институции в нея?
Очакванията са големи. През 2019-та ще се случи нещо много хубаво и красиво. Мястото на всички културни институции в Пловдив в този процес трябва да бъде водещо. Те са едни от водещите в цяла България. Като започнем от Кукления театър, Операта, Драмата, ансамбли, музиканти, художници, въобще хората, които се занимават с култура и изкуство. Те имат огромни възможности и през 2019-та ще го докажат. Пловдив и от гледна точка на традиции е бил Европейска столица на културата и ще продължи да бъде такава. Най-старият жив град в Европа е орисан да бъде културна столица! Просто трябва да си повярваме и да положим необходимите усилия.
-Смятате ли, че ще оправдаем очакванията, които цялата държава има?
Аз мисля, че ще ги оправдаем, колкото и скептици да има в момента.
-А какво мислите за политиката и изкуството? В частност реформата на Вежди Рашидов, която излезе преди няколко месеца за затваряне на театрите, които имат дългове?
Затворени театри няма и няма да има. Трябва да разберем едно единствено нещо - политиката и изкуството, колкото и да не се обичат един друг, винаги са били екип. И двете се оправдават едни чрез други. И двете се ползват едно от друго. И в политиката има изкуство, и в изкуството има политика. Двете много си приличат, но никога не си го признават. Зависят едно от друго. Тези две понятия, политика и театър, би трябвало да са слуги - в изкуството, театърът на нашите зрители, а в политиката - политиците на техните избиратели. Всъщност, зрители и избиратели означава народ, съответно те са слуги на народа си.
-На общия фон , състоянието на пловдивския театър е много добро, каква е тайната за това?
Тайната е проста. Тайната се нарича работа! Работа, която трябва да се свърши с много любов, много всеотдайност и много добро чувство. Никога не съм се радвал , когато аз съм добре, а другите около мен не са. Вярвам, че за да се случи нещо хубаво и красиво, всички трябва да се чувстват добре. Няма тайна! Има работа и желанието да я свършиш добре, и волята да я устоиш до края. Трудно е, но не е непостижимо!
-Какви съвети бихте дали на колегите си, за да излезнат от дупката?
Никога не съм давал съвети, няма и да дам. Мога да кажа само едно - никога не съм крил това, което правя. Опитвам се да осъществявам мечтите си. Не се страхувам, че може да бъде трудно. Трудно е, но когато много желаеш нещо и не пестиш сили, то се случва.
-Давате ли път на млади артисти и как например една прохождаща актриса може да намери място на сцената, а защо не и в трупата? Има ли достатъчно място за младите в театъра у нас въобще?
Това е нашето верую! Не защото не уважаваме по-опитните актьори, а защото това е професия, която можеш да вършиш ако се чувстваш вечно млад. Пловдивският театър дава път на много млади хора, но и изисква много от тях. Слава богу, случвам на добри личности и вярвам, че българският театър има късмет с младите си колеги. Расте едно страхотно поколение актьори, режисьори, композитори, сценографи и аз съм наистина щастлив от този факт.
-Нека се върнем малко назад. Как заварихте изкуството в Пловдив, когато постъпихте на длъжността директор и какво е положението сега? Какво се е променило?
Пловдивският театър винаги е бил сериозен театър, със сериозни творци и личности. Може би си повярвахме повече откакто дойдох. Разбрахме, че не времето е виновно за временните неуспехи, а ние. Преодоляхме тази апатия, че нищо не може да се поправи. Аз съм благодарен, че работя на това място, с тези хора, както и за това, че повярваха във формулата, че работата е нещо много простичко, но и едно от най-важните и смислени неща. Така че се чувствам като човек с голям късмет. Разбира се, сам не можеш да свършиш нищо. Трябва да вярваме, че единствено заедно можем да вървим към по-добри резултати и по-добър живот.
-Драма или комедия е животът в България?
Хубавото на живота е, че той е микс от драми, комедии, фарсове, политически кабарета, танци, бурлески и е хубаво, че имаме късмета да изживеем всичко това. Представяте ли си да живеете само в комедия, или само в трагедия, или само в бурлеск а? Аз не бих бил щастлив! Важното е да устояваме шанса си да избираме къде да бъдем. Трябва да разберем едно и да си го признаем - всичко, което ни се случва е нормалният живот. Просто трябва да се опитаме да правим свободно своя избор и да не се страхуваме от това.
http://kapana.bg/litza/item/5229-krastyu-krastev-teatarat-e-neobhodimoto-hapche-koeto-kara-zhivotat-ni-da-prodalzhi-napred#sigProId47dac254d8