Книгата „Море на живите” е рапорт пред поезията, каза писателят Недялко Славов за новата творба на Сашо

Човек е по-малък от собствените си метафори, призна пред читателите си Секулов

Иво Дернев

Тази книга има нужда от четене, не от представяне. Тя изпълни душата ми. Александър Секулов е направил рекапитулация на целия си талант в тези страници. След тях той дълго трябва да мълчи. Така писателят Недялко Славов разтвори кориците на прясно издадената поетична творба на Александър Секулов „Море на живите” в Камерната зала на театъра снощи. Да, събитието не бе просто представяне на книга, а интимен разговор между двама изящни майстори на словото и техните читатели.

Славов подчерта, че „Море на живите” го е поразила и му е напомнила много на Казандзакис и „Рапорт пред Ел Греко”. Тази книга е рапорт пред поезията. Състоянието на поетично живеене се поддържа от хора като Сашо. В тази книга блести една изключителна уважителност към словото. Сашо е сключил споразумение с него. „Море на живите” се появява на фона на масовото писане в момента. Излиза в период, в който поезията е в критично състояние заради либералното разрушение на всичко стойностно. И на фона на тази скрежно топяща се словесност, се появява това, вдигна Недялко Славов „Море на живите” на камерната сцена. Големи бесове са го друсали Секулов, усмихна се той. И определи книгата му за най-висшето му проявление като поет.

Целият ни труд в изкуството е предопределен към жената. Тук ключът обаче не е любовта към жената. Тя се оказа част от другото.  Ключът е в бунта, войната да приемем смъртта. Съпротивата срещу това, че някой ни предопределя като временни. Тази книга е лъч в момент, в който се налага агресивното отказване от живото, каза още Славов по повод написаното от Секулов. 

Светът на тази книга е непроменящият се свят на красотата. Тя е империя, която няма столица. Тя не е в потока на времето. Единственото спасение на човека от времето е красотата- този свят на немигаща светлина, каза за книгата си самият автор. Словото на тази книга дойде и си отиде като буря в морето, сплете пръсти пред публиката Секулов.
Човек е по-малък от собствените си метафори. Така той отговори на въпроса защо определя поета като клоун на съдбата. Поетът развеселява другите с изразното си живеене и необичайното си самочувствие. Ще ми се днес да гледаме на поета като на свободен човек, а не на човек, страдащ в името на свободата. Поетът е светла мембрана, през която пречупва смеха, радостта от живота, каза Александър Секулов.

Преди да застане пред дългата опашка за автографи, той призна, че иска да бъде точно днес, в нашата си епоха, но на друго място. Искам да живея на бряг. Искам морето пред очите си.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…