Плакатаджиите Дончо и Станчо са новите Дон Кихот и Санчо Панса в премиерния спектакъл за сезона на трупата

Има причина за съществуването на класиките под формата на автори, произведения, че дори герои. Как щяхме да опишем любовта си ако не бяха трагичните Ромео и Жулиета. Или пък свободата, ако Дон Кихот нямаше своя верен другар Санчо Панса, с когото да си говори. Класиките са тук, дори с модерно звучене. Дончо Манчев и Станчо Панчев са героите в последната продукция на Театър Хенд - "Дон Кихот и Санчо Панса или нелепите приключения на Дончо Манчев и Станчо Панчев". Героите с високо вдигната глава и хартиени шапки забиват плесница в лицето на всеки, който се осмели да види реалността чрез изкуството на театъра.
Дончо и Станчо са работни мъже, които са натоварени с тежката задача да лепят плакати по улицата. Моментът, в който вече са приключили, шефът им звъни, за да махнат току-що сложените и да залепят нови. Така дните минават по един и същ начин сред предизборни думи на хартия и програмата на поредния чалга клуб. „Купуването и продаването на гласове е престъпление, ако те хванат”. Изречение, което виси на хартия или агитационен клип, но само толкоз. Сценографията на пиесата се е постарала да ни се забива в очите и да чупим пръсти, засрамени от мълчанието си. Как не би откачил ако всеки ден стоиш сред тези думи. Това се случва и с Дончо. Той вече не може да търпи тежката си работа за мизерните пари. В главата му се въртят делата на рицарите, за които важни са били само добродетелите и честта, които от своя страна като думи разсмиват българина в 21 век. Но с чисто нови доспехи и малко лъжи към Станчо, Дончо яхва метлата си и тръгва към приключения. Дама на сърцето си има, разбира се. Прелестната Дулсинея, която обаче във вековете малко се е променила в чалга певицата Мима. Вятърните мелници са се превърнали в още по-страшните вятърни генератори. Магьосникът е зъл в думите си, тъй като чрез тях лъже целия народ и го граби без никой да се усети за случващото се. Смелият Дон Кихот се бие, но имагинерното избледнява с всяка загуба. Нито тракийското съкровище е върнато. Губи в битката си с Европейския съюз и съдбата му остава в ръцете на дванадесетте звезди. Но остава верен на думите си, че не е важно да виждаш реалността, каквато е, а такава каквато можеше да бъде! Да имаш мечти, но да се бориш за тях. Да не позволяваш на човек с вратовръзка да командори  нито теб, нито цял народ.  Двама луди, яхнали метлите потеглят към Свободата. Една митична земя, за която само се чували приказки като малки. Едни легенди за свобода на чувствата, на гласа и на живота. Едно е да живееш свободен, друго е да ти казват, че го правиш, а ти да им вярваш.

Ясно е, че всички искаме един рицар да дойде да ни спаси, а ние само да веем копринена кърпичка. Това, разбира се, няма да се случи. Но вместо това може да се учим от класиките. Всеки един може да се провокира да намери собствения си рицар вътре между сърцето и душата. Може да помисли по-добре за кой магьосник ще си даде гласа. Може да преосмисли живота си и да намери своята собствена свобода.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…