Класическият текст с винтидж визия и суинг звучене на сцената в Дома на културата

Диригентът Диан Чобанов не се сдържа и затанцува на сцената, на финал го направи и публиката  

Аня Петрова
Кой ли от нас не си е мечтал за едно магическо питие. Я да ни направи по-стройни, я да ни подмлади, я да накара любимият ни човек да ни забележи. Казват, че магията не съществува, но пловдивската опера твърдо опроверга това твърдение с дебюта на „Любовен еликсир“.
Това е едно от любимите представления на поколения хора. Макар и написан за едва 15 дена преди почти два века, то темата ще си остане актуална докато свят светува – ЛЮБОВТА!
Любов ли бе, да я опишеш, нали така? А за толкова силна постановка бих попитала същото. Креативност, изпипаност и гениалност – три думи, напълно достатъчни да опишат снощното преживяване. За силата на пловдивската опера не е достатъчно да поставиш на сцена класика. Не! Ти я взимаш и я модернизираш. Не се гавриш с класиката, а просто ѝ слагаш лек грим, който ѝ отива. Взимаш шедьовър и го превръщаш в двоен такъв.
Италианско градче в средата на 19 век. Винтидж дрехите и суинга красяха сцената и допринасяха за толкова добро настроение, че дори диригентът Диан Чобанов се качи на сцената по едно време да потанцува и да вкуси от вълшебния еликсир на доктора. Преди време самият диригент каза, че операта се поддържа на такова ниво, че да може ако някой попадне за първи път на подобно събитие да се запали. Е, мисля, че успяха да го постигнат. Публиката плачеше, тревожеше се заедно с героите и накрая се смя с глас. Интересно и топлещо беше колко много млади хора имаше сред публиката, за което бихме казали едно голямо „БРАВО!“ на целия екип. Това е от онзи тип постановки, при които щом започне антракта ти иде да изкрещиш на актьорите да не се прибират, а да си продължават играта. Ти знаеш как приключва цялата история, може дори и преди да си гледал това представление, НО НИКОГА в такова изпълнение. И на последния ред да стоиш, то си личи, че тези хора не работят,а живеят на сцената. Че е техен дом и се грижат за него както подобава.
Десетминутни аплодисменти закриха вечерта, а след тях от сцената ни подариха последен танц, в който се включи цялата публика. Ако се чудите как се прибираш след подобна вечер, то ви казвам, че е с песен на уста и танци под дъжда.