Марица Браз раздвижиха дори паветата

Мей и Gotta Project - музика като коприна

Стефка Георгиева

„Капана фест“ – ден две. Цял ден обикаляне из феста. Станах разногледа от многобройните прекрасни неща и събития, които се случват наоколо. Към феста прииждат още и още хора, които допълват цветното преживяване и вече наистина се чувствам като в Испания, само дето мога да дишам по спокойно. 

Смрачава се, сергиите се прибират и партито започва. Днес публиката е по-голяма и трудно успявам да се шмугна през тесните коридори от хора, които сърдито ме гледат докато се промушвам и настъпвам повечето от тях. 

На сцената излизат Марица Браз и публиката се сгъстява още повече, започва да свири, ръкопляска, крещи…  Концерт, на който задължително ви трябват удобни обувки. Всички танцуваха и се забавляваха искрено, децата подскачаха наоколо, други снимаха, а момчетата от ДуховИте разцепиха въздуха в Капана с фънки звученето си! Да снимам ли, да се забавлявам ли – това беше дилемата на вечерта, или поне първата. Втората беше – как да накараме Марица Браз да не напускат сцената. Публиката, упорита повече от всякога, крещеше, непозволявайки на момчетата да оставят инструментите. Който твърди, че не харесва духова музика – да отиде на техен концерт и после пак ще си поговорим по темата! Тези момчета пресъздават музиката по такъв начин, че колкото и да сте уморени, краката ви сами започват да се движат в такт с музиката. Потропват по дървената сцена, за която в даден момент си помислих, че няма да издържи под напора на всички подскачащи около мен хора. Този час музика беше епруветка, пълна с чисто щастие през вечерта. Суинг-рок, изпълнен от туба, тромбон, саксофон и барабани – Боже, дай ми сили да не се разплача на финала. Момчета, да се махате от тая сцена, че ще взема да е влюбя!

И като заговорихме за любов – след прекрасниците, излиза безкрайно романтичната в моите очи, Мей, заедно с очарователните Gotta Project. Музиката им сякаш може да бъде докосната и носи усещането на коприна или сатенени чаршафи. Ако предната вечер имаше музика за обичане, но тези очарователни хора, създават музика, на която да се обичате. Както искате го разбирайте. Чувственост и страст се носеше от гласа на Маги, която като с невидим воал покри въздуха над публиката, за да създаде една още по-интимна и вече спокойна обстановка. Никак не се учудвам, че изведнъж всички двойки наоколо се запрегръщаха и разцелуваха. Никога не съм виждала по-ясно и отчетливо колко много любов витае в пловдивския въздух, колкото през предната вечер. Любов да има! 

Финалът на Вечер две: Капана фест наближава. След прекрасната вечер, доволна и с усмивка си легнах. И с доза очакване, какво ще се случи днес.