Гласът на младите хора все още не се е превърнал в мит. Има ни, чуйте ни!

Стефка Георгиева

„Петното на Роршах“ не е поредния клуб за забавление. Не е бар, предназначен за пиянски и безпаметни купони. Петното е дом. То е онова място с четири стени и покрив, в което се чувстваш сигурен, спокоен и заобиколен от близки.

Но какво всъщност е домът? Не е само сградата, а и хората в него. Момчетата от ТДК завършиха образа на дома в подземното царство на бунта. След 4-месечно отсъствие от пловдивската сцена, ТДК се появиха отново, за да запалят духа на всеки, който е прекарал просто едно спокойно и лежерно лято, лишено от главоблъсканици. Но те няма да ви оставят да бездействате и да се шляете.

Една от най-успелите млади банди на Пловдив препълни „Петното на Роршах“ не само с фенове, а със съмишленици. Хора със свободен дух, готови да се борят за идеите си. Не веднъж сме говорили за тях, за музиката и текстовете им, за призива им. Това е музика за избрана публика, носеща послание, което не всеки може да разбере. Не всички техни песни можете да чуете онлайн, за щастие. За да усетите и разберете посланието им, трябва да ги видите на сцената. А нима има по-голям кеф от това цялата публика да пее заедно с Никола? Защото това се случи. С пълен глас и сила, докато не ти достигне въздух… Така се пее с ТДК.

„Мебели“, „Квадрати“, „Еврен“ – цялата публика пееше, докато не изпадна в тотален унес и всички гласове се сляха в едно. Пяхме в едно, бяхме в едно. ТДК са онази споителна нишка, която разкъсва границите и личност се прелива в друга, докато не можеш да различиш себе си от човека срещу теб. И, о, какво щастие, когато те ни върнаха назад към не чак толкова далечната 2012-та година. Тогава, в Найлона, се състоя първият им концерт. Все още бяха само Никола, Марио и Весо. През онази вечер на 2012-та, за пръв път на бял свят се появи „Фигури“, която сякаш бе останала в историята, събираща прах по повърхността си. Но не! Песента се завърна, за да запали пламъкът на изначалното усещане и послание, което носи цялата група.

ТДК са революция на новото поколение, което ежедневно бива подтиквано да емигрира. Поколение, обиждано и унижавано, смятано за плод на болни продукти. ТДК са надежда, светлина, мисъл, болка. ТДК са истина!