Габровският ДТ се справи чудесно с поставянето на „Един Джаксън в повече“ в Пловдив

Комедията от Артър Нюфийлд даде прекрасна възможност на габровци да покажат на какво са способни

Актьорската игра бе динамична, страстна и нахъсана, от сцената се сипеше весело настроение, което не успя да бъде скрито и зарази публиката

Екатерина Стоянова

Габровци са известни с хумора и сатирата си. Надали има българин, който да не е чел „Габровски шеги“ и да не е чувал за Дома на хумора и сатирата там. Именно Габровският ДТ „Рачо Стоянов“ гостува вчера в Пловдив с постановката „Един Джаксън в повече“ , представена в Дома на културата – „Борис Христов“. 

Комедията от Артър Нюфийлд даде прекрасна възможност на габровци да покажат на какво са способни. След като вече гледахме „Изневери в повече“, изиграна по страхотен начин, летвата се вдигна, но екипът на Габровския ДТ успя да я прескочи. 

Актьорската игра бе динамична, страстна и нахъсана, от сцената се сипеше весело настроение, което не успя да бъде скрито и зарази публиката. За разлика от „Изневери в повече“, тук се долавяше повече разкършеност и разчупеност. Невена Митева е избрала интересен подход, който спечели сърцата на публиката, заедно с доброто представяне на актьорите. Макар понякога да им ставаше неудържимо смешно, те успяваха да превърнат това в част от постановката с интересни импровизации. Имаше момент, в който и аз не разбрах дали бе по сценарий, или импровизация, когато един от актьорите заговори на измислен език, който едно време с другите деца наричахме туземски. Странно, но весело и свежо – такова усещане носеше точно тази част.  Трябва да се признае, все пак, че габровци умеят да забавляват.

Лично аз не съм почитател на тази комедия, но Велислава Маринкова, Елизабет Попова, Магдалена Славчева, Димо Димов, Цветелин Бранков и Мартин Властанов успяха да я представят интригуващо. Те са чудесни, свалям им шапка. Малко хора биха съумяли да превърнат нещо плоско и скучно в забавно и интересно на сцената.

Нека припомня – комедията се отнася за две съседски семейства, един приятел и много изневери. Заплетено и засукано, въвличащо всеки от героите в бездната на лъжите. По принцип ситуациите са стресови, размятат се пистолети и обезумели личности крещят, заподозрели някого я в изневяра, я в нещо друго. Тези стресови моменти  бяха представени по страхотен начин от габровците, като всичко /почти/ бе овладяно и с мяра. 

Сюжетът на двете постановки може да е еднакъв, но представянето е съвсем различно. Играта, думите, жестикулирането – всичко носи своя особеност, някак по-украсена, омекотена и малко по-разчупена.  На публиката й се хареса, а това е най-важното. Залата бе изпълнена със засмени лица, които прехапваха устни и се чудеха как ще се развие действието и дали на героите ще им се размине. Някои от тях не намериха поуката във всичко, но я има, просто е скрита и човек трябва да се позамисли, за да я открие.