Публиката не спря да се смее и бе много приятно изненадана да види Китодар на екрана

Режисьорите представиха филмите си с по няколко думи, останалото оставиха на човешкото въображение

Екатерина Стоянова

Киното  е едно от най-разпространените културни развлечения в света, докосващо както слуха, така и зрението на човек и внушава различни емоции в него. Един, не толкова ангажиращ времето, вид кино, е късометражното. То е кратко, събрало в себе си есенцията на цялата информация, която би могъл да ни даде един пълнометражен филм. На такъв тип кино имахме радостта да се насладим вчера в клуб „Фарго“, в поредицата „КРАТКО КИНО, СМЕШНО КИНО“.

Четири филма бяха представени от  автори и членове на снимачния екип и прожектирани. Всеки каза по нещо интригуващо и всеки филм грабна вниманието на хората с интересния си сюжет.  Смях не липсваше, а обстановката бе повече от предразполагаща – вкусна сангрия, задушевност и забава.  Четирите филма са изцяло български, но бяха прожектирани с английски субтитри за чуждестранната част от публиката. Гости на събитието бяха  Васил Петраков, Огнян Костовски и Камелия Петрова.

Откриването започна с приветствените думи на Камелия Петрова, а първата прожекция бе на филма “Stereo Love”, с режисьор Мартин Илиев. Той не успя да дойде, тъй като е затрупан от работа по нови снимки, но, въпреки това, всички се насладиха на късометражния му филм, притежаващ, в частичност, мотиви на басня. Филмът бе кратък, с неочакван край, който смая публиката  и я накара да се замисли за собствения си живот. За кратките 9 минути хората успяха да се посмеят хубаво, а краят ги стъписа със своята тежка, сурова ръка. 

След това бе прожектиран и най-краткият, за вечерта, филм – ‚94“, представен от своя режисьор - Васил Петраков. Филмът бе само 4 минути, чаровен и забавен, и въпреки краткото му времетраене, публиката остана доволна и щастлива.

Васил се изправи пред публиката, засмян до уши и заговори за своя филм. От свое име и от името на Георги Иванов – продуцент на филма, каза, че това не е нещо, което сами харесват. Той демонстрира добро чувство за хумор и себеирония. Той спомена, че всички филми са прекрасни, с изключение на следващия /неговия/, който, според него, не е един от тях, той, за съжаление бил ужасен. Въпреки страшните му думи и отсъствието на самочувствие, филмчето се хареса на всеки. Това била световната премиера на филма и аз имам усещането, че няма да остане неповторена. 

Провалът му се състоял в самата тема, защото са го снимали преди 8г, когато никой от тях не е осъзнавал какво прави. Снимайки на посоки, те са се чувствали като в небрано лозе. 8 години по-късно, двамата се развиват успешно в кариерата си. Тежкото недоволство от началото на тяхната кариера е предизвикало стремежа им към по-добра и по-качествена работа, което ги прави изключително щасгливи. 

Един мек дамски глас се обади някъде из публиката, запитвайки режисьора какво, толкова, не харесва в този филм. Както вече споменах – публиката остана доволна и явно тази дама също. А в отговор получи признанието, че едно време режисьорът и останалата част от екипа са си представяли нещо съвсем различно. Те се събрали една вечер, „мъртво пияни“, както се изрази Васил, да снимат нещо със съвсем различен замисъл. Абсолютно неподготвени, те прекарали 1 пълен ден в снимане, получавайки на края тези 4 минути. „Гледахме го и реакцията ни беше: Ъ... Пък ние си мислехме, че, едва ли не, света е в краката ни – сподели режисьора. После добави, че е много трудно, когато си направил нещо, сам да прецениш дали е добро, или не.

Той посъветва публиката, сред която имаше и бъдещи млади режисьори,да снимат на воля, ако им се занимава с това, защото самият процес учи на толкова много и е толкова приятен и забавен, че всеки един момент си заслужава. 

Следващата прожекция бе на филма „Слон“, на Огнян Костовски, направен с подкрепата на НБУ.  Неговото времетраене бе в рамките на 8 минути, 8 забавни минути, представящи глупостта на хората, вярващи на всеки странен слух. Режисьорът, млад, красив, усмихнат, вместо да разкаже за филма, предпочете да опознае публиката, искайки да разбере нейните виждания и коментари, както и живо се интересуваше от живота на всеки присъстващ. На него му бе интересно какви хора са дошли да го гледат, защо, дали се занимават с кино и прочее. Той сподели, че идва в Пловдив веднъж годишно и му е интересно какви са хората тук.

Един човек от публиката, видимо щастлив, се обади и каза, че присъства на това събитие, понеже е бил поканен. Преди това е бил на Младежкия хълм, искал да мине през вкъщи да се изкъпе, но, понеже нямал време, дошъл веднага тук. Това внесе още по-ведро настроение в публиката и предизвика бурни аплодисменти.

Най-дългият филм бе последния. „ШШТ... ПОПЕЙ МИ“ е 36-минутна комедия, разказваща за живота на младо, глупаво  момиче, което се запознава с много красива проститутка и приключенията започват.  Той бе представен от своя продуцент – Камелия Петрова.  Младата дама разказа, че се е смяла изключително много и от сърце, докато го е гледала. Това е най-страшното нещо, което снимахме, сподели тя с усмивка и продължи – „Имаше 1 момент /сцената в колата/, в който единият режисьор буквално цвилеше от смях. Най-смешният филм, който сме снимали. Всички филми се правят без пари, но не точно. Екипът се състоеше от 56 души. Въпреки че не плащат на хората, късометражните филми струват пари. Много се забавлявахме, докато го правихме!“

С Георги Иванов от известно време се опитват да създадат пълнометражен филм, чието действие да е обвързано с това на късометражния.  Това ще бъде страхотно, защото тези минути, които публиката отдели на филма, не бяха минути на вятъра, а напротив! Това бяха изключително смешни, забавни, добре оползотворени минути, оставящи жажда за още и още!

Филмът е срещнал огромен интерес още при премиерата си и са последвали множество прожекции. В него участват прекрасният Китодар, както и звезди като Сантра и Поли Генова, което още повече спечели сърцата на зрителите. 

Това е първото такова събитие в Пловдив, в което тези прекрасни хора участват и се надяват да се случи отново. За следващия път издадоха намеренията си да покажат и много тъжни филми. С аплодисменти и щастливи емоции закриха филмовата вечер, оставяйки приятни и незабравими емоции у всеки, който дойде да гледа.