Копродукцията между софийската и пловдивската опера ще е една от най-мащабните в града

„Евгений Онегин“ е пример за несбъднат човек, обяснява режисьорът на спектакъла

Паулина Гегова

Дни ни делят от дългоочакваната премиера на Държавна опера Пловдив – „Евгений Онегин“. Спектакълът е колаборация между нашата и софийската опера, с режисьор Вера Петрова от Софийска опера и балет.

„Евгений Онегин“ е един от най-известните романи на Пушкин, олицетворяващ руския романтизъм. Именно върху него, Чайковски пише музика, придобила огромна популярност из цял свят. На 8-ми април и пловдивчани ще могат да станат свидетели на този шедьовър, но за да ви запознаем малко повече с етапа на работа, се шмугнахме зад кулисите на залата в ГДК „Борис Христов“.

Самата опера е в три действия. Тя е доста по-схематична, отколкото романа. Не е толкова разнообразна и задълбочена от текстова гледна точка, но Чайковски добавя много нюанси с музиката си. В този й вариант присъстват 50 души хор, оркестър, солисти, 10 души балет и близо 160 костюма, които ще се сменят по време на самото представление. 

Концепцията на co-продукцията е интересна и по-различна от класическия стил.

Провокацията е да разкажа цялата история на самия Онегин като едно ретроспективно пътуване назад във времето. Вече преживял всички събития със задна дата, през дневника на Татяна ги препрочита и ги оценява по друг начин. Оценява стъпките в живота си и ги анализира, обяснява Вера Петрова.

Точно затова и декорите ще са олицетворение на един сън. Сцената ще се разделя с тюл, който ще играе ролята на условна стена на неговата стая. Когато бива осветен, ще става прозрачен, за да се види как върви действието в миналото. Когато героят влиза в самото действие, той ще влиза в него активно, както е било по времето, в което се е случило. Освен тюла, на сцената ще се издигнат и масивни 8 метрови кулиси, които правят въртеливи и успоредни на сцената движения, за да пресъздадат различни ситуации или пространства. Те могат да се превърнат в стая, градина, бална зала, спомен и други. Не случайно са изградени от стъкла, за да придобият тази специфична прозрачност, а самите стъкла са опръскани, за да отразяват светлината от прожекторите.

Самите преговори за колаборация между двете опери са започнати от много време и ето, че най-после д-р Нина Найденова и акад. Карталов от столицата поставиха копродукция на българска сцена, нещо, което е често срещано в чужбина. Идеята е, че декорите и костюмите се правят съвместно, но когато се играе на дадената територия на театъра, се играе от артистичните звена в съответния град. С други думи, когато представлението е поставяно в Пловдив ще се насладим на трупата на Държавна опера Пловдив, а когато е в София, на Софийска опера и балет. Така се вижда как работи всеки екип, обменя се опит и се създават контакти.

Режисьор Петрова работи с пловдивския екип от месец и признава, че нивото е много високо, затова не се съмнява, че ще направят една много хубава и силна премиера. Не скри и, че се провеждат дискусии и за бъдещи колаборационни проекти между двата града.

Избрах да поставя заглавието „Евгений Онегин“ защото онегиновщината е много съвременна болест. Да искаш да постигнеш нещо персонално като човек, а всъщност да не смееш, защото се съобразяваш с хиляди фактори около себе си. Да опропастиш живота си заради мнението на другите или мисълта как ще те приеме социалната обстановка, или дали изобщо ще имаш смелостта да направиш това, което желаеш. Тази болест е актуална както преди 200 години, така и сега. Нарича се болестта на Несбъднатия човек и всеки един от нас я съдържа в себе си. Някой повече, други по-малко, споделя Вера Петрова.