„Сказание за Кючук Париж“ и книга за голямата бедност и сиромашките радости

Стефка Георгиева

Историята на Пловдив е необятна. Тя разказва за величествения Филипополис, за златните време, за периодите за разруха, за възхода и паденията на града, но таи в себе си много повече. Античният град не само помни разказите на хората, но продължава да ги предава от поколение на поколение. Великите имена или историята на малкия човек, който може да каже кое е по-важно?

За добре познатите фамилии са писани десетки статии и книги, много историци са се занимавали с темите за наследството, което са оставили имена като Христо Г. Данов, братята Обрейкови или Кудоглу. Лазар Лазаров – Мастагарков разказва различната история на един пловдивски квартал, а именно Кючук Париж. В своята книга „Сказание за Кючук Париж“, авторът отдава вниманието си на живота и бита на малкия човек.

Книгата бе представена миналата вечер в Народна библиотека „Иван Вазов“ от проф. д-р Владимир Янев, който поднесе трагизма и беднотията на едно поколение с голяма доза хумор, както е направил и авторът в своята книга. Янев е и редактор на книгата като е абсолютно категоричен, че читателската съдба на изданието ще бъде дълга. „В нея всеки може да открие по нещо за себе си. Има линия за философите, за литераторите, за всички. Това е книга за обикновените хора, написана от един истински хуманист със солидна философска подготовка“, заяви на самото представяне професорът.

Част от разказите бяха прочетени от актьора Петър Мастагарков със съхранения македонски акцент, който развесели насъбралата се публика. Сред посетителите бяха както приятели на автора, така и младият Лазар Лазаров – Мастагарков, неговият внук и дори правнучката му. Присъстваха още историци и литератори, които с интерес очакваха представянето на новата книга.

В „Сказание за Кючук Париж“ ще прочетете за живота в един пловдивски квартал, който е бил и най-бедният. Освен за калните и прашни улици, ще прочетете за едни герои, но не епически. Интересен е разказът за дядо Тано, известен още хороиграецът. На 95-годишна възраст, старият мъж все още бил с младо сърце и не се сдържал да тропне едно хорце, ако ще и да е сам. Дядо Пено, пък, винаги пеел. Той предпочитал да пее от сутрин до вечер, вместо да страда и да плаче. Дори за смъртта на съпругата си той не бил сломен, а се зарадвал, че тя се отървала от мъките и страданието, което изпитвала покрай него. Но тези герои са много повече от певеца и хороиграеца. Те разказват своите житейски истории, годините на война, на глад и недоимък, но разказани по хумористичен начин и със запазен македонски диалект.

Историята на Пловдив се пише и днес. Тя не е само бляскави сгради и фамилии. Историята е във всеки от нас. Прочетете я.

Вижте и чуйте четенето на Петър Мастагарков най-долу в страницата.