През 1652 г. дюкяните в Капана са наброявали 880
Ателиетата затварят. Все повече заведения ги заместват
Паулина Гегова
Квартал Капана функционира още от 15-ти век, когато две тесни пазарни пространства, наречени Ун капан и Буюк капан, полагат началото му. През далечната 1652г. дюкяните в занаятчийската част са наброявали 880. Капана е бил средище на занаятчийски и търговски бизнес, до началото на 20-ти век. Малко по-късно, кварталът потъва в сянката на пожар, разрушения и пълна апатия от местния търговски и обществен елит. Хората от народа също забравят за него и не влизат по-навътре от светлите предели на няколко заведения и магазини. Всичко останало е оставено да събира прах. До преди две години…
Преди две години, Община Пловдив и Фондация Пловдив 2019, решават да възродят района и да възвърнат занаятчийския му блясък. Сградите почват да се реконструират, осветлението по улиците се връща, самите те се превръщат в пешеходни зони. Малко по малко се отварят работилници, галерии, ателиета, и някое друго симпатично кафе, което да подчертава артистичната и творческа визия на мястото. Първите като Basquiat, Котка и мишка, 1890 отговаряха на концепцията и идеологията за квартала и привличаха интелигентни и артистични личности. За две години кварталът набира голяма популярност. Толкова голяма, че много културни мероприятия са пренесени върху паважа му, други са създадени специално за него, туристи пълнят хостелите. Капана става пример за останалите градове, а пловдивчани са горди. Като че ли всичко си идва на мястото и изтъкнати и професионални занаятчии най-после откриват платформа за възможностите си. Възможности, които не създават конфекция, а ръчно изработени продукти – еталон за качество и здравина.
Но както се казва – всяко чудо за три дни! Началният ентусиазъм бързо се спъва и спада, защото в последната половин година все по-често наблюдаваме как тези работилници и ателиета затварят. Една след друга вратите се хлопват, а помещенията се изпразват. Ако се разходите из улиците ще видите много лепнати табели или бележки „Дава се под наем”. И нито една от тях не е сложена на витрина на заведение.
Изведнъж се оказа, че заведенията заляха квартала с преобладаваща бройка спрямо работилниците. Защо затварят те? Поради няколко причини, основната от които е драстичното и нерегламентирано повишаване на наемите. В последните месеци, няколко ателиета са се сблъскали с проблеми с наемодателите си, които без предупреждение са им заявили, че искат по-висок наем, или направо им казват да напускат, защото имат друг, по-доходоносен наемател.
Такива се „Фермата” на ул. „Магура”, ателието за плъсти „Стрина Пепина”, „Латерна Магика”, а това е едва началото.
Някои от търговците не желаят да коментират причините, но Гергана Кабаиванова, основател на био проекта „Фермата” застана пред медията ни, за да ни обясни случая. Магазинът за здравословна храна на ул. „Магура” вече не съществува от половин година, защото в началото на наемането на пространството, тя подписва договор за година и половина на стойност 450 лв. за три етажа или 100 кв. м. Още преди да е изтекъл договора, собственичката решава да вдигне наема на 660 лв. с извинението, че Гергана иска да отвори втория етаж като зала за дегустации и срещи, и вкарва партньор в проекта си. Неспособността й да отделя по толкова пари всеки месец, я принуждава да напусне, а сградата стои все така празна, дори след 6 месеца. Сега, благодарение на Кабаиванова и още работещи на улицата, тя се води търговска зона и изнасянето на маси по паветата й са позволени. Успяват да постигнат всичко това с много документации и чакане от страна на Общината. За някои, като „Фермата” обаче, е късно!
Занаятите в Капана са некомерсиални индустрии, за които не може да се искат толкова високи наеми. Общината трябва да положи някакви граници колко могат да се разширяват собствениците в исканията си, защото ние не можем да печелим толкова много, споделя Гери.
И е истина! Цените в специализираните магазини в Капана са по-високи, но това е заради ръчния труд на майсторите и качествените материали, които използват. Така че, реално те напълно отговарят на изработката си, просто не всеки може да си ги позволи.
От друга страна, много нови инвеститори, надушили печалба, заложиха на заведения, доста от които не отговарят на лика и духа на артистичния квартал. Готови да развиват бизнеса си, те предлагат и по-високи суми, които привличат собствениците. Ето как в Капана се пръква кафе до кафе, а първоначалната концепция за творческа и културна индустриална зона все повече се стопява.
Следва продължение…
http://kapana.bg/index.php/ulitza/item/5880-zashto-izchezvat-rabotilnitzite-v-kapana-chast-i-va#sigProId4154d78fd2