"Дела трябват, а не думи"

Паулина Гегова

Все още цитираме Дякона и все още отдаваме своята почит към него, но до колко тази почит е просто навик и до колко наистина се замисляме и задълбочаваме в особата му е спорен въпрос.

Утре се навършват 143 години от обесването на Васил Левски.  Поради тази причина днес в Регионалния исторически музей се състоя отворена беседа-урок за живота и делото на Апостола. Пловдив е силно свързан с революционната дейност на Левски. Още от самото й начало той спира погледа си върху големия тракийски град, като важен пункт, който ще изиграе основна роля в предстоящите събития. Пловдивският Революционен комитет продължава да играе тази роля и по негово време и след смъртта му. Въпреки всички сътресения, които преживява, комитетът оцелява до Освободителното въстание, което слага край на турската тирания.

Васил Кунчев попада в града на тепетата още в най-началната си революционна фаза, веднага след като сваля расото, през 1862 година. Безчинствата и терора са непрестанни и в душата му се заражда идеал за жадувана свобода. Свобода, която иска да превърне от блян в реалност. През същата година, откликва на призива на Раковски и се включва във военните действия в съюз със Сърбия. Организират първата революционна легия, под ръководството на Раковски. За да се придвижи до Сърбия трябвало да си уреди паспорт, а това можело да се случи само в Пловдив. Това е и първата му среща с Найден Геров, който чрез стабилни връзки, му е помогнал да го издаде.

До сблъсък между Сърбия и Турция не се стига, а легията е разтурена и Левски се прибира в България. Когато се връща в Карлово, той е задържан и прехвърлен в пловдивския затвор – Таш Капия, където лежи три месеца. Присъдата му не бива изпълнена, защото се намесват Найден Геров и други знаменити пловдивски жители и той бива пуснат напълно оправдан.  На двадесет и шест годишна възраст решава да се запише в класно училище, като ученик-слушател при Йоким Груев.  Но поради недостатъчни средства не може да завърши годината и напуска, прехвърляйки се като учител в карловска област.

През 1868 година се разтурва и Втората легия, в която участва. Чак тогава в ума му изкристализира идеята за вътрешно въстание. В началото на 1869-та година пак се озовава в Пловдив, който по онова време е бил най-големият град с българско население. Среща се с видни младежи от града или региона, изградени борци в една или друга база от националните борби.  Димитър Матевски, Душо Хаджидеков, Христо Илич, Григор Караджов, всички са запленени от огъня на Дякона. Левски им внушава, че трябва да изградят някои легални форми за събиране на дейците, като например читалища. Първото бива създадено в Стария град, което се превръща и в главното свърталище на революционерите.

Освен всичко останало, Апостолът създава и други дружби като тази с Христо и Георги Търневи, чиито баща построява Търновския хан. Той се превръща в любимо място на Левски, защото е в края на града, в кв. Кършияка , малко след речния канал.  Място, предлагащо добро укритие и също толкова добър път за бягство ако се наложи.

С Никола Кацара пък са участвали в църковни служби. Обичали са да сядат на брега на Марица и да пеят народни песни. Красивите им гласове са се виели из дърветата и са замирали нейде в необятните води.

Знакови места в Пловдив, обвързани с Васил Левски:

Руското вицеконсулство, тогавашната къщата на Найден Геров, която изгаря. Намирала се на ъгъла на ул. „Съборна”срещу бившата девическа гимназия.

Затворът Таш Капия. Там са хвърляни и са намирали смъртта си много от заловените въстаници. Намира се в днешния щаб на армията, където е бил стария турски конак.

Пловдивското тракийско училище,  сегашната сграда на Градската художествена галерия.

Училището Св. Троица, където учител е бил Димитър Матевски. Намира се на днешната улица Душо Хаджидеков. Тя бива съборена и до днес пространството стои празно.

Търневия хан. Пометен безхаберно от градските власти.  Там също няма паметен знак свързан с дейността на Левски.

Къщата на Никола Кацара. На нейно място днес е построен жилищен блок.

Къщата на д-р Рашко Петров, виден участник в революционното сдружение, участник и в първата легия, при когото Левски се е укривал.

Пловдив отрази своята почит към Дякона със създаването на паметника на Левски, в парк Бунарджик, но това е единствената признателност. Може би тя изобщо не е достатъчна.

Съвместно с всичко останало, общинският съвет е организирал и конкурс на тема „Левски и моето съвремие” за разказ, есе, стихотворение и русунки.

Рисунките от конкурса са изложени в Народната библиотека „Иван Вазов”.

Най-малкият участник в конкурса е Ивайла Найденова от ОУ „Алеко Константинов”, която прочете своето есе. Други отличени ученика бяха Соня Милева ,Нелина Вранчева и Никол Павлова от хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”.