Огромен туристическо-исторически комплекс с репродукции в реален размер на дворци, тракийски гробници, римски сгради и други ще отвори врати в началото на 2019 година край Варна. Концепцията на „Исторически парк“ край варненското село Неофит Рилски е да представи обекти от културното наследство на България на едно място, в целия им блясък. Проектът е интересен и смел, но дали е повече измислен „Дисниленд“ или от неговото съществуване има смисъл?
На пръв поглед проектът изглежда като типична бутафория. Изкуствено ще бъдат построени три тракийски гробници – сред които известните със стенописите си Казанлъшка и Александровска, които всъщност имат своите копия в съседство до оригиналните обекти. Като част от римското наследство ще бъде представен Античен театър, подобен на пловдивския, поне според визуализациите – с по-малки трибуни. Ще се построят сгради и от Първата и Втората Български държави – сред актуалните новини от проекта се вижда как крепостта Баба Вида се строи от тухли и бетон.
Вероятно цялата тази картинка със събрани от цяла България обекти на едно място, построени по съвременни методи и със съвременни материали (освен външния им вид) предизвиква иронични усмивки сред повечето специалисти и любители на историята.
Вредно ли е обаче всичко това? Гледните точки могат да бъдат няколко. На първо време тук става дума за изкуствено изграден обект и никой не лъже никого за това. Всеки посетител на историческия парк е наясно, че влиза в един туристически парк, където гледа възстановки. Такива възстановени в цялост обекти биха били търсени от много среди – от патриотично настроени хора, които искат да си припомнят величието на българската държава; за образователни цели; за туристи, на които да покажем блясъка на миналото ни и т.н.
Най-безболезненият начин да достигнеш до тези хора е именно този. Защото алтернативата е това, срещу което толкова дълго много хора протестираха. Проблемът да изградим наново Голямата базилика в Плиска (или, за пловдивската публика – Небет тепе) не е толкова в самата бутафория. За много хора действително фалшивият строеж е проблемен – от естетична, научна и други гледни точки. Но най-сериозният пролем е, че ако бутафорната реконструкция се извършва върху автентичния обект, върху автентичната базилика в Плиска, то истинската история се унищожава. Тя изчезва завинаги за изследователите, смачкана под съвременния бетон, арматури и други материали.
В едно от представянията на проекта проф. Маргарита Ваклинова изтъкна именно това. Археологическите разкопки се запазват за историята, но хората пак ще имат достъп до величествените паметници.
Макар и като туристически комплекс за развлечение, измислиците с митология и легенди биха били проблем. Шумно рекламиран е огромен бронзов тракийски стрелец, скулптура на когото ще бъде поставена в парка. Някои експерти и любители обаче разкритикуваха този обект, тъй като стрелците не са типични за траките. В „Исторически парк“ това обаче е доста по-приемливо, а зад този обект ще застане и някой експерт със своето име и позиция. Всъщност е важно да се отбележи и това – консултанти към проекта са някои от големите български специалисти в историята на изкуството и археологията.
Не бива да се пропуска и чисто икономическия момент. Докато повечето бутафории през годините в България са построени чрез европейски субсидии или от българския бюджет, то „Исторически парк“ е частна инвестиция на акционери. Всеки, който желае, може да инвестира в проекта, да спечели или загуби от неговото развитие. Морално да понесе отговорността за резултатите от този проект, свързани с образование, култура и развитие. Тук е разликата с държавно спонсорираните реконструкции, които ги плащаме всички ние, без никой да ни пита. Ако бяхме тръгнали да надстрояваме Небет тепе с всички възможни бутафории, то това щеше да се случи с европейски средства и съфинансиране от пловдивския бюджет. Нашите пари щяха да отидат за унищожаването на културното наследство на града.
Накрая е хубаво да се отбележи, че проектът като идея не е уникален за България – подобни паркове има и на други места по света. В подобни туристически парокве на място може да се види не само архитектурата и вида на даден период от историята, но и работилници, пресъздаване на обществения живот или военни сцени. Всичко това е атрактивно за туристите и не вреди на културното наследство, което изследват археолозите.
Със сигурност построените от тухли и бетон средновековни крепости ще се сторят странни за много от хората, които се занимават в сферата на културното наследство. Във всеки случай този подход обаче е много по-добър от бутафорното строителство върху съществуващото културно-историческо наследство. А държавата трябва да намери подход, по който да направи съществуващото културно-историческо наследство атрактивно и интересно, но без да го превръща в бутафория и без да го унищожава. Този проект би могъл да бъде стимул за това.
